Сутринта Селена изпрати съпруга си, както обикновено, обещавайки му, че вечерта ще го чака у дома. „И не се захласвай много по малката” – за първи път изтощен от усилията, които полагаше, й изпрати като послание той. Също за първи път, тя се противопостави на осенилата я мисъл, но само се усмихна, за да не се издаде. Само петнадесет минути по-късно Селена вече пътуваше към дома на Браяна и Пит. На влизане прегърна детето си топло и знаеше, че може да остане така завинаги или поне петнадесет години, за да навакса пропуснатото. Момичето набързо й показа дрешките. „За да не се чувстваш несигурна какво да отговориш на Х.” – и я покани да седнат на дивана. - Момичето ми – прошепна Селена. - Нямаме време за сантименти – зряло отговори момичето...