Когато пазарните стимули подкопават морала

Даниъл Фрийдман, Даниъл Макнийл*

Целта при пазарната икономика е максимална печалба и това може да навреди на морала. Древногръцките философи не са грешали изцяло за пазарите. Когато те възнаграждават сътрудничеството, хората стават по-услужливи и добродетелни, но пазарите невинаги го правят.

Въпреки че чрез баланса те подобриха много нашето поведение от морална гледна точка, пазарите може и да го влошат. Случаите на мошеничество датират от най-дълбока древност и в наше време станахме свидетели на удивителни измами като Enron (американската енергийна компания, която предизвика огромен финансов скандал, крахът й причини изгубата на хиляди работни места, над 60 млрд. долара пазарна капитализация и над 2 милиарда долара в пенсионните фондове на служителите на компанията - бел. ред.).

Нека погледнем един пример от малък мащаб, за да покажем как работи системата. Години наред Amgen и Johnson & Johnson (JNJ) продаваха три лекарства за анемия: Epogen, Procrit и Aranesp. Заедно те бяха фармацевтичният еквивалент на Ghawar, огромното петролно находище в Саудитска Арабия, като носеха 8 милиарда долара годишно на тези компании.

Звездата, Epogen, бе по едно време най-доходоносното лекарство по Medicare (национална американска програма за социално осигуряване, управлявана от правителството - бел. ред.). След това обаче американската федерална програма за здравно осигуряване публикува изследване, което не откри солидни доказателства, че пациентите, страдащи от бъбреци, които са основните потребители на тези медикаменти, живеят по-дълго, чувстват се по-добре и действително имат някаква друга “клинична полза” от лекарствата, освен че дават по-добри резултати на кръвните тестове.

В същото време фармацевтичните фирми подцениха риска от страничните ефекти като рака и удара. С други думи лекарствата донесоха полза на малко хора, но могат да навредят на мнозина, които ги взимат без да имат нужда. В повечето случаи те не бяха по-добри от патентованите медикаменти от 19-и век. Пазарните стимули обаче караха лекарите навсякъде да ги предписват. Вестник “Вашингтон пост” изложи схемата в общи линии през 2012 година.

Маркетингова кампания

Първо, компаниите проведоха тестове, които раздуха ползите от лекарствата, но не откриха истинските вреди. Amgen, например, увери Федералната агенция на САЩ за храните и лекарствата (FDA), че “рисковете, свързани с лечението, са минимални”. Конфликтът на интереси обаче е очевиден риск, когато фирмите тестват своите потенциални хитови медикаменти. Това е все едно да попитате кандидатка за работа дали е квалифицирана за високоплатена позиция.

След това компаниите получиха одобрението на FDA и според “Вашингтон пост” са лобирали усърдно пред Конгреса да разреши по-високи дози. Разбира се, колкото повече пациенти приемат лекарството, толкова повече печелят компаниите. Нещо повече, въпреки че разследващите органи установиха в крайна сметка, че медикаментите са помогнали само на 16% от пациентите на диализа и хората, нуждаещи се от преливане на кръв, компаниите са издействали одобрението на тяхното използване при по-леки случаи и редица други заболявания.

Така че едно упътване на лекарство от 1994 г. гласеше, че то може да подобри “здравето, сексуалния живот, благосъстоянието, психологическото усещане, удовлетворението от живота и щастието”. След това компаниите изкривиха процеса на взимане на решения от лекарите. Те предлагаха отстъпки на лекарите, които поръчваха големи количества от медикаментите. Компаниите освен това препълваха флаконите, като понякога добавяха до 25% допълнително количество, както може да се предположи с цел лекарите да препродадат излишъка.

Те лобираха и пред Конгреса да разреши надбавка до 30% за лекарите всеки път, когато предпишат тези медикаменти на ...

Свързани новини: