Преговорите в Женева са единственият ключ към Сирия

в. Ню Йорк таймс

Нужна бе близо година преди Женевското комюнике за Сирия от юни 2012 г. да бъде изтупано от праха и на дипломацията да бъде даден нов шанс. Договорката от миналия месец между държавния секретар Джон Кери и външния министър Сергей Лавров за започване на нов политически процес - Женева 2 - отвори голяма възможност. Възможност, която вече е изложена на силно напрежение.

Но и след две години на унищожение и 80 хиляди убити отново същият смел и всеобхватен политически подход, а не военна акция, все още предлага най-добрия, а може би и единствения шанс за предотвратяване на още по-големи страдания, радикализация и регионална имплозия.

За да успее, Западът трябва спешно да засили дипломатическите ходове и да превърне спирането на конфликта в приоритет за сметка на по-широките политически амбиции. Това ще изисква постигането на истинско споразумение, което всички ключови международни и регионални играчи със значим дял в процеса да подкрепят изцяло, и да бъдат притиснати съюзниците на Сирия да направят същото.

Ще бъдат необходими неприятни компромиси, в частност приемането на това, че съдбата на Башар ал Асад трябва да бъде въпрос, а не предусловие за преходния процес и това, че Иран трябва да играе роля във всеки дипломатически процес. В името на Сирия, на региона и на интересите на Запада в областта на сигурността сега това трябва да бъде стратегическият императив.

Гласовете на Запад, призоваващи за военно решение - било чрез налагането на забранена за полети зона, чрез пряко въоръжаване на сирийските бунтовници или нанасянето на въздушни удари по мишени на режима - стават все по-силни. Мотивът е, че това ще е единственият начин за накланяне на баланса в полза на силите срещу Асад и той да бъде принуден да направи значителни компромиси или да капитулира.

Обявеното наскоро решение на Русия да достави на Сирия нови зенитни ракети и изтребители “МиГ” бе предсказуем отговор на решението на Европа да сложи край на оръжейното ембарго върху страната и нарастващата подкрепа сред правителствените кръгове във Франция и Великобритания за евентуалното доставяне на оръжие за бунтовниците.

Вместо да осигури хуманитарно пространство и политически преход, военната намеса на Запад в Сирия вероятно ще предизвика по-нататъшна ескалация от всички страни, задълбочаване на гражданската война и укрепване на силите на екстремизма, сектантството и престъпността из цялата страна. Идеята, че Западът може да овласти и да управлява от дистанция умерени сили, е в най-добрия случай оптимистична. Ескалацията поражда ескалация и провалът на мисията е предсказуем изход, ако Западът поеме по пътя на войната.

Сирийската опозиция и нейните регионални поддръжници ще възприемат западната военна подкрепа като сигнал, че тяхната отдавнашна стратегия за въвличане на Запада за постигането на пълна победа работи, но с последицата, че тя ще бъде още по-малко склонна да се ангажират с политически процес и да изостави максимализма. В този контекст е време за истински - и неизпробван досега - политически натиск от страна на западните играчи. Докато се изтъкват аргументи, че опозицията първо се нуждае от укрепване, никога няма да се стигне до идеалния момент за преминаване от боеве към преговори, а междувременно опустошението ще продължава.

Ето защо да се отиде към Женева 2 и това да бъде направено ефективно - макар и постепенно и отначало неуверено - трябва да стане първостепенна задача. Както се твърди в огласен наскоро доклад на Европейския съвет за външни отношения под заглавие “Сирия - ...

Свързани новини: