Неделя на св. Отци от Първия вселенски събор, Св. Тихон Чудотворец

Първият вселенски събор

Господ Иисус Христос остави на Църквата велик обет: “Ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят” (Мат. 16:18). В това радостно обещание намираме пророческото указание за това, че животът на земната Църква ще премине в трудна борба с врага на спасението, но победата е на Нейна страна.

Светите мъченици засвидетелствуваха истинността на думите на Спасителя. Още от самото начало на съществуването Си Църквата Христова бе зле атакувана от външни, а след това и вътрешни врагове. Цели три века Църквата бе гонена и преследвана. Реки от кръв се проляха. Хиляди бяха мъчениците и изповедниците за вярата. Всичко, което можеше да измисли демоничната човешка фантазия, бе използвано: биене, поругание, разпъване на кръст, посичане с меч, изгаряне на клада, разкъсване от диви зверове… Но нищо, а и никаква земна сила не бе в състояние да спре и унищожи победния ход на християнството.

“Колкото повече ни поднасят скърби, толкова повече се увеличава числото на тези, които се решават да бъдат богобоязливи и верни почитатели на Христовото име” – пише св. Юстин Философ от онова време.

Като видя безплодието на своите усилия да унищожи Църквата Христова с физически сили и средства, сатаната се опита да стори това по друг начин, като превземе крепостта отвътре. Появиха се лъжеучители и еретици, много по-опасни от езическия меч и огън, защото внасяха смут в душите, посягаха върху единството на вярата – твърдата и непоклатима канара, в която се разбиваха без остатък всички пристъпи на злото. Църквата бе раздрусана из основи, но накрая истината възтържествува, правдата победи. Арий и десетките като него оръдия на дявола, бяха посрамени и отхвърлени от чистата снага на Тялото Христово; а Църквата излезе още по-силна и укрепнала с ясно изявено, обосновано и утвърдено църковно съзнание.

Тук е и голямата, неоценима заслуга на триста и осемнадесетте Свети Отци от първия вселенски събор (325 г.), чиято памет Църквата празнува на днешната дата от древни времена. Със своя живот, дела и дейност, най-вече на тоя събор, те допринесоха най-много да се запази единството на вярата, единството на църквата Христова, чистотата на евангелското учение; изобличиха и осъдиха ереста на Ария, която подриваше основите на християнското верую, и изработиха първите осем члена от Символа на вярата. Останалите четири члена на Символа на Вярата са съставени на II Вселенски събор. Затова и днешната света Неделя, отредена в тяхна памят, се нарича Неделя на Светите Отци.

 Арий бил александрийски свещеник, човек безмерно горделив и честолюбив. Отхвърляйки Божественото достойнство на Иисуса Христа и Неговото равенство с Бог Отец, Арий лъжовно учел, че Божият Син не е Единосъщен с Отца, че е сътворен от Него във времето, като нещо средно между Бог и човек. По настояване на александрийския патриарх Александър бил свикан поместен събор, който осъдил лъжеучението на Арий, но той не се покорил. Жалвайки се от определението на Поместния събор, изпратил писма до много епископи из целия православен Изток и получил поддръжка в своето заблуждение от някои от тях. За да разследва възникналия смут светият равноапостолен император Константин (празн. 20 май) запитал епископата и, получил уверение че ерестта на Арий е насочена против най-основния догмат на Христовата Църква, се решил да свика Вселенски Събор.

На поканата на св. Константин в Никея се отзовали 318 епископа от различни държави, много от тях носещи по телата си следи от изтезания. Всред тях били и великите светила на Църквата – Св. Николай, архиепископ Мирликийски, св. Спиридон, епископ Тримитунски (празн. 12 дек.) и други до днес почитани свети отци. Александрийският патриарх Александър пристигнал заедно с човека, когото Църквата помни като св. Атанасий Велики – голям ревнител за чистотата на Православието (по това време дякон, а по-късно сам Александрийски патриарх). Император Константин присъствал на заседанията на Събора.

Подкрепен от 17 епископа, Арий се държал гордо, но учението му било опровергано и бил отлъчен от Църквата. Приет и утвърден бил православният Символ на вярата.  В него светите отци формулирали апостолското учение за Божественото достойнство на Второто Лице на Пресветата Троица – Господа Иисуса Христа. Ереста на Арий била разобличена и отхвърлена като заблуда на гордия разум.

След решението на главния догматически въпрос, Съборът установил също двадесет канона (правила) за църковното управление и дисциплина (виж Правила на Вселенските събори), както и въпросът за празнуването на Св. Пасха. Светите отци постановили Тя да се празнува в различен от юдеите ден и непременно в първата неделя след деня на есенното равноденствие (който през 325 г. бил на 22 март).

Свиканият от император Константин събор осъдил арианството като ерес, но по-късно императорът поддържал Арий поради някакви политически интереси и му оказвал официално покровителство. На Втория Вселенски събор в 381 г. в Константинопол арианството било отново осъдено.

Свети Тихон Чудотворец, епископ Аматунтски

Св. Тихон се родил в Кипърския град Аматун. Той бил възпитан от благочестивите си родители в Христовата вяра и научен на Свещеното Писание. Понеже още от младост проявил голямо усърдие към Божията служба, той бил ръкоположен за дякон от Аматунския епископ Мемнон, а по-късно – след смъртта на Мемнона – единодушно бил избран на негово място. В това време в Кипър имало още езичници, но св. Тихон усърдно проповядвал словото Божие и обърнал мнозина към истината. Той починал в дълбока старост през V век, прославен от Бога с чудотворна сила. За неговия живот са запазени малко известия вероятно поради това, че тая местност била често опустошавана от войни и пожари. Запазило се следното предание, което се отнася до ранната младост на светителя. Когато той още живеел в родителския дом, баща му, който бил хлебар, оставял и него да продава хляб. Момчето раздавало на бедните хляб даром. Баща му забелязал това и почнал да го мъмри. Но момчето кротко му отговорило: “Татко, не даром аз раздавам хляб, а го давам на заем Богу. И имам в Неговата книга вярното обещание, че който прави добро на сиромах дава заем на Господа, а който дава на Бога стократно ще получи. Ако не вярваш на това, да отидем в житницата и там ще видиш, как Бог връща на своите заимодавци”.

И момчето завело баща си в житницата, която смятали вече за празна. Като отворили вратата, видели, че житницата е пълна с чиста пшеница. Бащата поблагодарил на Бога и оттогава не забранявал на сина си да раздава даром хляб на сиромасите.

Статията "Неделя на св. Отци от Първия вселенски събор, Св. Тихон Чудотворец" бе публикувана първо в OFFNews.bg.

Прочети цялата новина

Свързани новини: