Тайни, лъжи и американски шпиони

Главната задача на правителството е да защитава гражданите си. Но това трябва да се основава на информирано съгласие, а не на сляпо доверие

ПОСТОЯННА бдителност: това е задачата на хората, които защитават обществото от враговете, използващи лукавство и насилие, за да постигнат своето. Това е също мотото на онези, които се страхуват, че защитниците ще следват колективния интерес на неясно каква цена за сметка на индивидуалните права. Едуард Сноудън, млад служител в сферата на сигурността, застана от едната страна на тази битка, като издаде документи, показващи, че Агенцията за национална сигурност (АНС) е събирала данни за телефонните разговори на милиони американци и за активността в интернет на стотици милиони чужденци.

Документите, публикувани от “Гардиън” и “Вашингтон пост”, разкриват две големи тайни. Едната е съдебна заповед, изискваща от телекомуникационната компания “Върайзън” да предаде “мета-данни”, като продължителността, насочеността и мястото, откъдето са осъществявани телефонните разговори на абонатите й.

Другата дава известни насоки за програма на име “Призма” за събиране на имейли, файлове и данни от социалните мрежи от компании като Гугъл, Епъл и Фейсбук. За съществуването на такова подслушване отдавна се подозираше и то не е непременно незаконно. Америка дава големи правомощия на правоприлагащите органи и на разузнавателните агенции. Те се наблюдават от Конгреса и съдилищата, които дават разпорежданията на интернет фирмите.

Барак Обама реагира на разкритията с думите, че “приветства” дебата за взаимната заменяемост между личната неприкосновеност, сигурността и целесъобразността. Независимо от изказването на президента обаче администрацията и Конгресът не са склонни да обсъждат програмите, които контролират; а политиците и членовете на изпълнителната власт, които искат да говорят, са със запушена уста от законите за секретната информация. Социологическите проучвания показват, че американците са разединени относно ползите от шпионажа - отчасти защото знаят твърде малко за онова, което става. Но легитимността на шпионирането при демокрацията зависи от информираното съгласие, а не от сляпото доверие.

Предпазни мерки срещу защитниците

Може да кажете, че шпионите вършат само онова, което е необходимо. Атаките на Ал Каида от 11 септември 2001 г. показаха на политиците навсякъде, че първото им задължение е да гарантират сигурността на гражданите си - поука, потвърдена неотдавна от атентата на Бостънския маратон през април и гнусното убийство миналия месец на британския войник Ли Ригби в Лондон. Съществуването на ислямистки атентатори е добро основание за прилагане на електронно следене: те идват от свят, в който западните разузнавателни служби все още трудно могат да проникнат, но затова пък използват много активно мобилни телефони и интернет.

Шефът на АНС Кийт Алекзандър казва, че прилаганите мерки, които бяха разкрити от Сноудън, са предотвратили десетки заговори. Бремето върху обществото от събирането на информация за хората е малко в сравнение с войните, започнати в Афганистан и Ирак. А обществеността изглежда доволна: ако има друга атака срещу Америка, Сноудън скоро ще бъде забравен.

Но тъй като шпионите избират какво да разкрият за работата си, никой не може да се произнесе дали цената и следенето са били пропорционални на заплахата. Едно от опасенията е свързано с числеността, обсега и разходите на бюрокрацията от сферата на сигурността: някъде около 1,4 милиона души са със “свръхсекретни” права като Сноудън. Дали това е благоразумно? Сагата Уикилийкс също извади на показ слабости в системата.

Второто опасение е как ще се отрази всичко това върху връзките на Америка с други страни. Светкавичният отговор на властите на разкритията за ...

Свързани новини: