Поколението Еразъм

Преди година Вернер Сантяго Медина бил безработен инженер в Лас Палмас, най-големия град на испанските Канарски острови. Днес той е електротехник в Мюнхен, нает от малка фирма. Той довел и семейството си и учи бавно немски. Медина все така подкрепя испанския футболен отбор Барселона, но вижда бъдещето си в Германия.

Неговият път от Канарските острови до Бавария е бил проправен отчасти от Хайнрих Траублингер, собственик на верига фурни в Мюнхен, който оглавява Асоциацията на занаятчиите от Горна Бавария. Траублингер останал шокиран от изследване от 2011 г. сред 79-те хиляди членове на неговото сдружение, което показало, че над една шеста от тях изпитват недостиг на работна ръка. Когато не след дълго гледал по телевизията репортажи за високата безработица в Испания, той съзрял възможност. Асоциацията прилага сега схема за привличане на испански работници. Тя организира интервюта по Skype и оказва помощ при настаняването и ученето на немски език.

Медина и Траублингер са на гребена на вълната на една тенденция, която може да преобрази Германия. С второто най-възрастно население в света (след Япония) и едно от най-ниските равнища на раждаемост в Европа, страната е изправена пред демографски колапс. Работната ръка ще намалее според прогнозите с 6,5 милиона души до 2025 г. и просто няма да има достатъчно млади хора, за да запълват позициите за чираци в германските фирми.

Недостигът на работна ръка може да бъде преодолян по два начина. Единият е да бъдат насърчавани повече чужденци да идват в Германия. Другият е да бъдат привличани повече работници от сегашното население, като бъдат убедени по-възрастните хора да се пенсионират по-късно, а жените да вършат повече платена работа, а и бъдат използвани по-добре най-ниско квалифицираните граждани. На практика ще с наложи двата подхода да бъдат прилагани паралелно. Това ще има дълбоки последици за германската икономика и общество.

По-широко отваряне

Нека започнем с имиграцията. Германия отдавна има сложно отношение към чужденците. Когато нейната икономика преживяваше бум по време на Икономическото чудо през 50-те и 60-те години на 20-и век, тя внесе голям брой чуждестранни работници от Южна Европа и Турция. Известни като гастарбайтери (гостуващи работници), те трябваше да останат временно в страната и не бяха положени никакви усилия за тяхното интегриране. Повечето от тях обаче останаха в Германия. Техните потомци формират сега ядрото на голямата и до голяма степен ниско квалифицирана имигрантска общност в страната.

През 90-те години на 20-и век Германия пое огромен брой етнически германци от изтока и по-специално от Русия, Украйна и Казахстан. Разширяването на Европейския съюз на изток и постепенното вдигане на бариерите пред трудовата мобилност доведе до рязко увеличаване на имигрантите от Полша, Румъния и България. В резултат Германия вече има най-голямата имигрантска общност в цяла Европа. Според новото преброяване на населението около 6,2 милиона от 80,2-те милиона жители на страната, или 8%, не са германски граждани, а още няколко милиона са родени в чужбина.

Германия обаче никога не се е възприемала като имигрантска страна. До 2000 г. гражданството бе запазено предимно за етнически германци. През последните години гастарбайтерите и техните потомци получиха право да кандидатстват за гражданство, но двойното гражданство все още е забранено за хората над 23-годишна възраст. В продължение на много години имиграцията бе просто търпяна, но не и насърчавана. Новодошлите обикновено бяха по-ниско квалифицирани от германците. През повечето от последните 10 години броят на имигрантите не можа да компенсира естественото намаляване на местните жители и населението на Германия се топи.

Сега това се променя. Благодарение на силната германска икономика и заради проблемите на други места, броят на имигрантите нараства. През 2012 г. над един милион души се преселиха в Германия и нетната имиграция бе 370 000 души ...

Свързани новини: