“Всички знаем какви са положителните промени, които търсим… Фундаменталният въпрос в България е дали тези, които отиват на избори и носят политическата отговорност са тези, които вземат решенията. Ако тази връзка е скъсана, ние не живеем в демократична страна, а живеем в една квазиолигархична диктатура. Осъзнавайки това, очевидно искаме промяна”.

Това заяви главният изпълнителен директор на най-голямата банка у нас – УниКредит Булбанк – и председател на Асоциацията на банките в България Левон Хампарцумян в коментар за протестите в страната.

“Стар съм да ходя по улиците на протести, но с каквото можем, ще помогнем”, допълни той.

“Репутация се гради цял живот и се руши доста лесно”, коментира Хампарцумян сриналия се за няколко дни авторитет на премиера Пламен Орешарски. Въпросът, според него, е дали кабинетът има енергията, познанията и волята да рестартира икономиката и да продължи, работейки за нея певече, отколкото за специалните служби.

“Свалянето на правителството е част от демократичния процес, нови избори не биха имали директно влияние върху икономиката. Нови избори биха стрували 20-30 милиона – не е краят на света”, коментира шефът на Булбанк.

Хампарцумян коментира и решението на служебния кабинет да прекрати практиката парите на държавните фирми да се концентрират в една-две банки (в случая КТБ и ЦКБ) като се въведе забрана повече от 25% от тях да са в една банка, а кредитните институции, където са, да се избират чрез конкурс.

В отговор на въпрос дали това би разклатило банковата система той заяви:

“Нищо няма да стане с банковата система. Въпросът е как се управляват парите на държавните фирми, а в коя банка са е само частен случай. Тоест това е само леко одраскване на повърхността на проблема – нито решава някакви проблеми, нито създава бог знае какви неща, но е стъпка в правилна посока.

Пак казвам, държавните пари не са чак толкова много – в нашата банка са само няколко процента, а ако в друга банка са повече, питайте нея, не мен - но дали те са концентрирани на едно или повече места е само част от задълженията на мениджмънта, защото всички питат къде са парите. Никой не пита кой слага парите някъде”.