ДПС и "Атака" в "екзактна" комбинация

Любопитна сцена се разигра след заседанието на Консултативния съвет по национална сигурност в четвъртък. На излизане от сградата на президентството, на площад "Независимост” се засякоха лидерите на ДПС и "Атака” - двете партии, които от години демонстрират взаимна нетърпимост и за пръв са в обща управленска коалиция, каквато настойчиво отричат.   Докато Лютви Местан изреждаше за пореден път спешните социални мерки, предложени от кабинета "Орешарски”, Волен Сидеров скочи на фонтана и грабна мегафона. Той заяви, че е бил срещу всички управляващи, охули гражданските протести като "безчинстващи криминални банди", поиска оставката на президента и завърши с думите: "Да живее България!”.   Групата негови привърженици, облечени с фланелки с неговия лик и име, отвърнаха мощно: "Атака”! "Атака”! "Атака”!”.   "Атака” не е част от този кабинет, колкото и да задавате този въпрос, заяви преди това лидерът на ДПС Лютви Местан пред репортери.   До учредяването на сегашния парламент Движението за права и свободи беше задължителна мишена на "Атака" и трудно можеше да мине ден без някакви нападки или акции на Волен Сидеров и привържениците му срещу тях. Имаше и по-сериозни провокации, довели до сблъсъци и разследвания, като това пред джамията в София.   От началото на настоящия парламент, обаче, ДПС и националистическата риторика, свързана с етническите турци, изчезна от репертоара на "Атака". Едва ли това е резлутат от някаква еволюция във възгледите, но е факт. Досега Сидеров не е коментирал дали е давал "обет за мълчание", но откакто двете партии се озоваха в обща управленска схема, очевидно между тях има сключен таен "пакт за ненападение".   Атакистите не са обелили и дума за назначенията на ДПС във властта, срещу които в други времена биха надигали вой до небето и срещу които в момента се бунтуват местни организации на БСП.   ДПС и лидерът им Лютви Местан пък подозрително си мълчат за безчинствата на Сидеров и "Атака", което не беше така в предишните парламенти.   Движението за права и свободи през последните години положи видими усилия да култивира образа си на либерална партия, която отстоява гражданските права и свободи. Лютви Местан съобразително е заемал публично отношение в защита на накърнени демократични принципи, дори и когато ДПС не са били пряко потърпевши от поведението и действията на националистите.   Сега обаче е видно, че дори човекът, известен със своя "висок наратив", не може да намери изразни средства, за да се възпротиви срещу бруталното прекрачване на всякакви граници от страна на Сидеров.   Не само спрямо очевидните му провокации към протестиращите, но и спрямо полицията, медиите, институциите. Лютви Местан и Сергей Станишев бяха застинали със зле прикрито ехидно задоволство на лицата, докато Сидеров, седнал редом до тях, прекъсна официалното изявление на държавния глава при откриването на Консултативния съвет по национална сигурност, нахвърляйки се срещу него с присъщата си агресия, бутафорен  патос и обвинения в широкия диапазон между офшорния компромат и "колониалното робство".   Подобни обвинения и заплашителни намеци, но в по-перфидна форма, прозвучаха в сряда от парламентарната трибуна от страна на БСП и ДПС. Това се случи след публичното им признание и "покаяние" за "грешката" Пеевски и заричането на Местан, че "оттук-нататък българската политика минава през своето чистилище", слага се край на "двойния аршин" и всички вече трябва да дават конкретни отговори, когато "за тях има съмнения, че не са били екзактни в своята битност и на политици и преди това".   Ако се съди по политическата битност на ДПС, то изглежда винаги е използвало идеологията на европейския либерализъм, демократичните ценности и институционалната култура като удобна фасада, но не и реално отстоявана политика.   За това, че "Атака" е отначало докрай добре режисиран спектакъл,използван по предназначение от задкулисни кукловоди, съмнение никога не е имало.   Много събития през изтеклите години доказаха, че противопоставянето между двете партии е театър за пред избирателите им. ДПС и "Атака" са си жизнено необходими. Ако я няма заплахата от националистите, ДПС ще бъде лишена от легитимността си на единствен политически представител на етническите турци. А ако остане без тези сигурни 7-8 процента от гласовете, ДПС ще загуби и "абонамента" си за участие във всеки парламент и претенциите си за "балансьор" в правителствата.   Това пък от своя страна е фундаменталната аргументация на националистите, за да легитимира съществуването им на политическата сцена. Напоследък анти-ДПС фразеологията бе гарнирана с "антиколониална", но по-скоро като  конюнктурна добавка.   Обстоятелството, че Волен Сидеров се възкачи на гребена на вълната на февруарските протести срещу високите сметки за ток, монополите и политическото статукво, което му осигури гласове за парламента, доказва само жизнеността на мутиращия национализъм, съчетан с популизъм.   Както и самоубийствената неадекватност на основните партии, задаващи тона на политиката в страната.   Новите високи стандарти за "екзактност", оповестени от Местан, нямат никакво значение за неговата партия или тази на Волен Сидеров. Те биха имали значение за политици и партии, които могат да бъдат наказани от избирателите си, ако се отметнат от обещанията си, ако се провалят в управлението, ако се забъркат в корупция или вършат неща, които хората, които са ги изпратили във властта, не одобряват. С ДПС това не може да се случи. От гледна точка на политическите стандарти в нормалните демокрации, ДПС не е демократична партия. Лицата от върхушката след Първия може и да се сменят, но това обикновено става само защото някой е изпаднал в немилост пред Първия, а друг е спечелил благоволението му.    Правителството "Станишев" с мандата на ДПС се провали и БСП закономерно изгуби сериозна част от електората си. Но не и ДПС. Същата история, но в много по-сгъстени срокове и с много по-пагубни за БСП последици се повтаря и в момента, със сегашното правителство на социалистите и ДПС. Защото за избирателите на движението не е важно дали техните избраници са управлявали добре или зле, нито защо се славят като най-корумпираната партия. По-важно им е да се чувстват защитени и да оцеляват от всевъзможните националистически посегателства и заплахи за етническия мир, които ДПС твърди, че са надвиснали над тях.   "Атака" пък разчита на протестния вот и затова "по условие" е срещу всички управляващи, дори когато е в съюз с тях, осигурявайки им решаващи гласове за парламентарно мнозинство или изпълнение на мръсни поръчки, с които "поръчителите" не биха искали да си цапат ръцете.   Останалите политически партии, които повече или по-малко играят по правилата и чиито членове и симпатизанти не са им феодално или клиентелно зависими, нито пък се изживяват като фанатизирани отмъстители, отдавна трябваше да си направили някакви изводи.   Политическият монопол, на който разчитат партии като ДПС и "Атака", е пагубен за демократичното функциониране на политическата система по същия начин, по който икономическите монополи съсипват пазара и задушават конкуренцията. Затова на първо място трябва да има правила и всеки, който участва в политическото състезание, да ги спазва. Онези, които отказват или се опитват да ги заобиколят, би следвало да бъдат изолирани от останалите – не на базата на етнически, верски, расистки или други аргументи, а само и единствено заради демократичните правила, които би трябвало да са еднакви и задължителни за леви, десни, центристи, либерали, зелени и пр.   Това обаче не се случва, защото т.нар. основни партии, които имат шанс да направят правителство и да управляват, са обсебени от късогледите си стратегии за домогване и запазване на властта на всяка цена, а не от оздравяване на политическата среда. Затова заразата шества повсеместно. Имунната система на обществото все пак се бори. Хората са на улицата и протестират. Вече не само срещу едно или друго "неекзактно" назначение, а срещу цялата "Корпоративна банда".

Прочети цялата новина

Свързани новини: