Ердоган и Путин: двама влюбени във властта мачократи

Разглезените от успеха политици като турския премиер и руския президент не знаят друг отговор на обществените предизвикателства освен тоягата.

Не е известно дали Реджеп Тайип Ердоган е разговарял по телефона с Владимир Путин през последните дни. Що се отнася обаче до отношението към непокорните демонстранти, турчинът без съмнение няма нужда от съвети от Москва. Турската полиция натрупа богат опит в смазването на протести и откакто Ердоган на практика я превърна в най-важния стълб на властта, тя би могла да започне да бие когато си пожелае и колкото прецени.

Ердоган и Путин: за политолозите би трябвало да е изключително интересна задача да сравнят тези двама водещи политици от евразийското пространство и изградените от тях системи на управление в собствените им страни. Със сигурност има доста разлики, но и фрапиращи прилики: най-вече когато управлението им се сблъсква с критици. Тогава и двамата авторитарни лидери в Истанбул и Москва винаги реагират с твърди мъжкарски действия - буквално като “мачократи”.

Те водят страните си по успешен икономически път - Путин от 2000 г., а Ердоган от 2003 г., макар че турчинът осъществява доста повече истински реформи от руснака. През своите мандати и двамата показваха смелост за обновление на държавата и икономиката, като в това отношение Путин беше особено подпомаган от високата цена на петрола. Това беше времето, когато и двамата политици все още търпяха в своите щабове и кабинети хора с различно мислене, които да смекчават положителния и отрицателния ефект от техните решения при обсъжданията във вътрешните властови кръгове.

Но успехите винаги карат хората да се самозабравят, което вероятно особено важи за политиците и въобще за хората с власт, които в психологически план приличат на Ердоган и Путин (между другото от този вид в момента има още доста хора по света).

Тогава идва периодът, в който представяните алтернативи, които са признаци за несъгласие с “големия политически майстор”, започват да стават неудобни. Той обаче знае, че докато всичко и без това върви както трябва, населението е напълно доволно и радостно. Защо тогава да се прави нещо друго? И колкото по-дълго продължава историята на успеха, толкова повече изчезват инакомислещите, а накрая те може да се превърнат и в потенциални съперници.

И Путин, и Ердоган малко по малко неутрализираха всички важни механизми за контрол на управленските им системи. Правосъдието и медиите бяха превърнати в послушни институции, изпълняващи заповеди. Добре, руската съдебна система всъщност винаги е била такава. А в Турция в тези дни на протести особено ярко изпъква тежкото положение на медийния свят. Междувременно Ердоган до голяма степен потъпка независимата, критична журналистика и хвърли в затвора критичните репортери.

От своя страна, потискането на медиите и автоцензурата водят до положение, при което Ердоган и Путин престават да получават реална представа за ритъма на собствените си общества. И как иначе, когато си имат работа само с лакеи? Следователно те си измислят вражески образи и заговори - лошата чужбина желае само злото на Турция и Русия, международните медии невярно отразяват събитията, демонстрантите са “сбирщина”, финансирана от чужди спекуланти и тайни служби и т.н.

Случващото се в Русия и Турция обаче показва, че в градовете на двете страни по време на икономическия разцвет през последното десетилетие се е изградила независимо мислеща средна класа с либерални възгледи, която има съвсем различен манталитет от консервативно настроените слоеве в малките градове и селата.

Обществено-политическият дневен ред на Ердоган ...

Свързани новини: