Пеевски, пеевщината и Европа

Б. р. -преди два дни публикувахме анализа на Благой Сребрев С вестниците на Пеевски… Вече и “Труд” и “24 часа”, в който се казваше “Като си купите не само “Телеграф” и “Монитор”, а още и “Стандарт”, и “Преса”, и “Новинар”, и “Труд”, и “24 часа” и хоп – стотинките ви отиват при Кръстева Пеевски.” И ето че известният журналист и кореспондент на “Труд” в Брюксел Веселин Желев публикува кореспонденция от централата на ЕС не във вестника, а на страницата си във Фейсбук. И започва с многозначителното “Някои неща почвам да ги пиша тук. Вие ще се сетите защо.” Ето първото:

Преди една година Съюзът на издателите в България подаде жалба в Европейската комисия за незаконна държавна помощ, предоставена на Корпоративна търговска банка (КТБ) и на свързаната с нея Нова българска медийна група (НБМГ) чрез депозитите на държавни дружества в банката.

Под жалбата се подписа тогавашният председател на съюза и съиздател на вестниците “Труд” и “24 часа” Любомир Павлов. Той не не се възползва от правната възможност да запази анонимност и по-късно скъпо плати за това.
Според жалбата държавните пари в частната КТБ, която финансира изданията на Ирена Кръстева и Делян Пеевски, им дават необосновано конкурентно предимство, изкривяват пазара и са в нарушение на европейското законодателство за защита на конкуренцията.

Адвокатите на Павлов работеха и по други жалби до Комисията, до които в крайна сметка не се стигна. Едната беше за незаконно субсидираните според тях цени на изданията на НБМГ; друга - за преобладаващия контрол на Пеевски върху разпространението на печатни издания у нас, и трета - за ограниченията върху достъпа на гражданите до информация заради този контрол. По данни, с които тогава разполагаше жалбоподателят, собствениците на НБМГ, държаха 80 на сто от разпространението.

Два дни преди жалбата, на 6 юни 2012 г. монополът на групата Пеевски-Кръстева стана основна тема на публично изслушване за свободата и плурализма на медиите в България, организирано от групата на либералите в Европейския парламент. Издателят на “Труд” и “24 часа” имаше неблагоразумието да участва в него, та дори да се изкаже.

С връщането си в София, Павлов и съдружникът му Огнян Донев получиха обвинения за документна измама и пране на пари. Собствеността им в изданията беше запорирана.

Обвинението беше гарнирано с изтекъл в медиите компромат - запис на частен телефонен разговор, в който се твърдеше, че се чува гласът на Павлов. Тогава може би за първи път на сравнително ниско ниво наблюдавахме как действа моделът криминално обвинение плюс теч на запис от подслушване.

Павлов беше принуден да продаде вестниците, да подаде оставка от Съюза на издателите и изобщо да напусне този бизнес. Обвиненията срещу него и Донев паднаха, едва когато падна правителството на ГЕРБ. Толкова за независимостта на съдебната система у нас, или поне на някои нейни представители.

Пеевски-Кръстева победиха. Междувременно руски фирми, свързани с КТБ купиха “Булгартабак” и това, което някога беше БТК.

Служители в Генерална дирекция “Конкуренция” на Европейската комисия напразно чакаха от Павлов отговор на технически въпроси свързани с жалбата му за незаконна държавна помощ. На него вече и през ум не му минаваше да отговаря. И не след дълго жалбата бе оставена без последствия и приложена към дело.

Не упреквам Любо. Той беше в лапите челични на “реформиращата се” и “независима” съдебна система, която, както знаем, Комисията наблюдава отблизо и всяка година пише доклади какво е видяла.

Не видя обаче как Пеевски използва връзките си в следствието и собствеността си в медиите. Ако попитате Комисията защо, нейните говорители ще ви отговорят, че ...

Свързани новини: