Индустрията заплашва да последва освободения износ на електроенергия

Въвеждането на предлагания нов модел за образуване на цената на тока ще доведе до падане на сметките на бита до 5%, но категорично ще го оскъпи за индустриалните консуматори на електроенергия заради вкарването в цената на енергията на добавките за изкупуване на тока от възобновяеми източници, от топлофикации и заводски ТЕЦ и по дългосрочните договори с американските ТЕЦ-ове “Марица Изток“ 1 и 3 (т.нар. невъзстановяеми разходи). Това заяви Константин Стаменов от управата на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори по време на обществения съвет по енергетика в петък.   На заседанието му бяха обсъдени приетите по-рано през деня на първо четене в парламента поправки в законите за енергетиката и за енергията от възобновяеми източници. Целта на извеждането на тези добавки от таксата за пренос на електроенергията и вкарването им в цената на тока за всички потребители на вътрешния пазар е да се отпуши износът на ток, за да може да се натоварят мощностите на държавните Мини “Марица Изток“ и ТЕЦ “Марица Изток“ 2. Предвижда се таксата да падне до 17-19 лв. за мегаватчас от сегашните 35 лв., които правят българският ток неконкурентен на регионалния пазар, доскоро доминиран от НЕК.   При това положение обаче токът за износ ще стане по-евтин от този за вътрешния пазар и за индустриалците ще е по-добре да изнесат бизнеса си от България като затворят работните си места, каза Стаменов, в чиято организация влизат най-големите предприятия, на които се падат 30 процента от вътрешното потребление на електроенергия. Други 30 на сто консумират малките и средните фирми, а останалите 40 процента се падат на домакинствата, заради които се прави оспореният от повечето представители на бранша нов модел на ценообразуване.   Обещания за повишаване на доходите вместо друго сваляне на цените   Депутатът от ДПС и шеф на парламентарната енергийна комисия Рамадан Аталай обаче намекна на заседанието, че ако сега се постигне намаление на цената на тока, то ще е за последно, защото “ако на следващото заседание говорим за намаляване на цената на тока без стратегия за повишаване на доходите, значи системата е стигнала до колапс“.   Заместникът му от БСП Явор Куюмджиев пък призова всеки от отрасъла “да направи малка или по-голяма стъпка назад“, за да паднат цените за домакинствата. “Индустриалният сектор също трябва да понесе своята тежест от изкупуването на тока от възобновяеми източници, за да се успокои положението при бита“, каза Куюмджиев.   Членът на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) Еленко Божков обаче отказа да се ангажира с каквито и да било прогнози на цените на тока за дневна и нощна енергия, които трябва да се определят от регулатора.   Министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев на практика не отговори на нито един въпрос от поставените му от участниците, сред които най-често задаваният беше как с намаляване на цените за крайните потребители ще се преодолее дефицитът от 1.5 млрд. лв. в системата.   Неясноти около дефицита в енергетиката   Според изчисленията на Стаменов само от намалението на т.нар. такса за износ системата ще се натовари с 200 млн. лв., за плащането на които заедно с дефицита от 1.5 млрд. лв. явно се разчита на стопанските потребители. Стойнев заяви само след заседанието пред журналисти, че не очаква да се увеличи дефицитът в системата с намалението на цените за бита, а напротив системата щяла да се балансира.   Председателят на Браншовата камара на енергетиците и шеф на “Топлофикация-Плевен“ Валентин Терзийски разкритикува властта, че не ползва всички предвидени в евродирективите стимули за производство на ток от високоефективни преизводства като някои от топлофикациите, а прилага само задължителното изкупуване на енергията. От този бранш предупредиха също, че има опасност Еврокомисията да заведе нова наказателна процедура срещу България заради ограничаването на изкупуваната от топлофикациите електроенергията, което в момента е единственият начин за развитие на тези мощности.   Представителите на възобновяемите централи пък обърнаха внимание на управляващите и обществеността, че не обръщат внимание на това, че сегашните скъпи зелени мощности след 10 години ще са много евтин източник на енергия и на практика ще са балансиращ фактор за цената на тока. Те поискаха в бъдещия фонд за компенсиране на цените на тяхната енергия с приходи от парниковите емисии да се вкарат и средства от приходите от износа на ток, на който толкова много се разчита да се вдигне производството на електроенергия.   Според присъстващи не бива да се разчита само на парите от въглеродни емисии за намаляване на крайната цена на тока, но и правителството да поиска от Европейската комисия да му разреши да предостави на въглищните централи част от спестените държавни парникови квоти, за да не се налага те да си купуват права за замърсяване на въздуха, които съответно влизат в крайните цени за бита и бизнеса.   Замяна на свободния пазар с администриран сегмент   Николай Ненков от КНСБ коментира, че ако не се предоговорят цените на изкупуваните по дългосрочните договори количества електроенергия, в микса от енергия ще остане скъпият ток. Драгомир Стойнев каза от своя страна, че вече били започнали такива разговори.   Главният енергиен експерт на КТ “Подкрепа“ Ангел Божилов обаче предупреди управляващите да помислят отново дали е най-правилно под прикритието поевтиняване на тока за бита да се прати половината от скъпата енергия на свободния пазар, където купуват ток големите предприятия.   “Свободният пазар се заменя с администриран сегмент, наречен нерегулиран пазар“, предупреди Божилов. Той призова също министерството на икономиката и енергетиката и ДКЕВР да преценят добре външното влияние на енергийния пазар в региона.

Прочети цялата новина

Свързани новини: