Св. свщмчк Евсевий (Задушница)

Св. свщмчк Евсевий

 

Св Евсевий Кесарийски често е наричан “отец на църковната историография” и един от основоположниците на християнската библейска концепция за всемирната история. Като близък на Константин Велики той поставя и основите на византийската идеология за отношенията между светската и църковната власт.

Биографичните данни за живота му са оскъдни и се черпят главно от съчиненията му. Кратки сведения са останали и у древните писатели – например по свидетелствата на Сократ, приемникът на Евсевий по катедра Ананий е имал житие на Евсевий, но то е изгубено.

Само у Никифор Калист (XIV век) има по-богати сведения, но поради дистанцията на времето много от изложените данни са неверни, напр. твърдението за родствени връзки между Евсевий, наричан Памфилов, и самия св. Памфил, негов духовен съратник и учител, претърпял мъченическа смърт при император Диоклециан.

Родината му е Палестина, но за родното му място има спор. Във второто издание на Палестински мъченици Евсевий нарича Кесария най-често “нашия, родния полис”, но това е вече по времето, когато той оглавява епископската катедра там. Рожденната му дата се извежда от онези места и събития в Църковна история, където се говори за лица и събития от неговото поколение с техническия термин “kath’ hemas”, с което се обозначава, че дадено събитие е станало по-късно от рождението на автора или че дадена личност все още живее. Въз основа на тези данни историците определят рожденната му дата в периода между 260-264 година.

Семейството му е било заможно и му е осигурило добро образование. Той учи в Йерусалим и Антиохия, където се запознава с църковната и светска литература. Идейното му развитие е тясно свързано с живота на св. Памфил, деятел на Кесарийската църква, който от своя страна оформя възгледите си под силното влияние на Ориген. Памфил дълго работи в Александрия, където Оригеновите традиции са много силни и възприема като жизнен принцип строгата аскеза, съчетана с усилен книжовен труд.

В Кесария е ръкоположен за презвитер и под ръководството на епископ Агапий, чийто приемник ще бъде Евсевий, основава библейско училище, което да развие и съхрани дейността на Ориген. Така тук са пренесени филологическите принципи на Александрийската школа за работа с Библията и освен това е създадена библиотеката на Кесария с ядро сбирка оригенови ръкописи.

Това е духовната атмосфера, в която попада младият Евсевий. Влиянието на св. Памфил е толкова голямо, че Евсевий свързва името си с неговото, което е станало по-късно основание да се търси роднинска връзка между тях. Точната формула “Евсевий Памфил” обаче се среща само у късните латински писатели, а всички гръцки и ранните латински го наричат Евсевий Памфилов.

Евсевий и Памфил пострадват при гоненията на Диоклетиан и през 307 г. са хвърлени в тъмница, където продължават богословската си дейност. Тук Евсевий изучава Ориген и пише  в негова защита съчинението “Апология”.

През 310 г. св. Памфил е обезглавен, а година по-рано Евсевий е отправен на заточение и скита в Палестина, Сирия, Финикия и Египет. Плод на това странстване е “История на палестинските мъченици”.

На 30 април 311 г. излиза едиктът на четиримата августи – Галерий, Максимин, св. Константин и Лициний, с който се слага край на гоненията срещу християните. Въпреки че в областта на Максимин едиктът почти не е прокаран на практика, Максимин не се осмелява да повдига открити гонения срещу християните и в Палестина вече няма мъченици.

От пръв помощник на презвитер Памфил през 311 г. Евсевий наследява епископския престол на Агапий в Кесария. Той става доверено лице на Константин Велики, води преписки с него и пише речи по повод 20-годишнината и 30-годишнината от неговото управление.

Евсевий умира около 340 г. в първите години от управлението на Констанций.

 

Религиозно-богословските му възгледи се оценяват различно, но най-често се определят като ариански. Предложеният от него символ на вярата на Никейския събор през 325 г. не е приет, но и след събора Евсевий продължава да защитава Арий и да осъжда св. Атанасий Александрийски.

Творческата му дейност е изключително плодотворна. Достигналите до нас произведения са изключително ценен извор за ранната църковна история, имайки предвид че Евсевий е не само свидетел на ключови църковни събития, но и като архивар в библиотеката в Кесария е имал на разположение огромен брой документи, които са изгубени през вековете.

Статията "Св. свщмчк Евсевий (Задушница)" бе публикувана първо в OFFNews.bg.

Прочети цялата новина

Свързани новини: