Предварителните насоки на Бърнанке са прозрачни като кал

Председателят на Управлението на федералния резерв (УФР) Бен Бърнанке изглеждаше малко нервен на пресконференцията на 19 юни. Неотдавнашните му коментари за бъдещия курс на паричната политика разтревожи инвеститорите и повиши доходността на облигациите, затягайки финансовите условия по начин, по който УФР не желаеше. Невъзмутим на външен вид, Бърнанке заяви, че оставя политиката непроменена, но в опита си още веднъж да изясни замисъла на УФР, той мълчаливо призна, че нещо се е объркало.

За щастие самата политика, според мен, в общи линии е добра - но това е въпреки, а не заради непрекъснато развиващите се формули, използвани да я обяснят. Растежът на САЩ все още е вял, безработицата продължава да е висока, а инфлацията първо е доста под целевата определена от УФР и второ - спада. Това е достатъчно, за да оправдае лихвените равнища, близки до нула, до второ нареждане, наред с допълнителните мащабни изкупувания на активи - каквито са и намеренията на УФР.

Без съмнение тази политика крие опасности. Смекчаването на парично-кредитната политика е експеримент и предполага рискове. Бърнанке обобщи това сухо в неотдавнашна реч: Има риск дългосрочните лихвени равнища да останат ниски (каращи инвеститорите безразсъдно “да се стремят към доходност”) и риск, че няма да останат ниски (налагащ загубите на инвеститорите, когато равнищата се вдигнат и цените на облигациите спаднат). Въпросът е, че при сегашните обстоятелства всеки курс носи риск. Затягане на паричната политика преждевременно, както Бърнанке често обяснява, е източник на най-голямата опасност - опасността да спре колебливото възстановяване. Като се вземат предвид всички рискове, агресивните парични стимули все още имат смисъл.

Дефицит на доверие

И все пак през последните няколко седмици стана ясно, че УФР има сериозен проблем с доверието. Официалното изявление на централната банка тази седмица не успя да го признае - то бе по същество препечатка на предишното, но пресконференцията на Бърнанке показа, че УФР е обезпокоено.

Бърнанке предизвика неотдавнашното повишаване на доходността на дългосрочните облигации, когато каза миналия месец, че “на следващите няколко заседания, бихме могли да забавим темпото на изкупуването.” Може да твърдите, че той просто заяви очевидното, но пазарите го приеха като важна нова информация. Само по себе си това не трябваше да буди тревога. Проблемът на УФР е, че инвеститорите не го тълкуваха като добра новина за икономиката, а като лоша вест за надеждността на УФР.

С укрепването на икономиката можете да очаквате дългосрочните лихвени равнища да растат. Неотдавнашното повишение на доходността на облигациите обаче съвпадна с неособено положителните данни за заетостта и много ниската инфлация, което не съответства на заявлението за “силна икономика”. Скритият смисъл е, че инвеститорите мислеха, че УФР преминава на следващ етап от плана си не само да свие смекчаването на парично-кредитната политика, но също така, което е от изключително значение, да започне повишаване на краткосрочните лихвени равнища.

Бърнанке се опита да разясни това объркване тази седмица. Той подчерта за пореден път, че решението за ограничаването на политиката за смекчаване на парично- кредитната политика е отделно от решението за повишаване на краткосрочните лихвени равнища. Всичко е наред, свиването вероятно ще започне по-късно тази година, каза той, като изкупуването на активи ще продължава през 2014 година, докато безработицата спадне до 7%.

Лихвените проценти няма да се повишават, вече заяви УФР, докато безработицата не спадне до 6,5%. А може би и тогава няма да се случи, подчерта ...

Свързани новини: