Време е за преговори, бомбардирането на Иран няма да спре ядрената бомба

Изненадващото около избирането на Хасан Рохани за президент на Иран е, че аятолах Али Хаменей се почувства длъжен да допусне победата му още на първия тур да стане факт. Вероятно не би било трудно достатъчен брой от гласовете за Рохани да се “изгубят”, така че той да получи под 50 процента от вота. Ако не друго, необходимостта от втори тур би дала на хардлайнерите шанс да се прегрупират.

Върховният водач вероятно се е опасявал от повторение на протестите на опозиционното “Зелено” движение, които последваха очевадните изборни фалшификации, дали втори мандат на Махмуд Ахмадинеджад през 2009 г. Възможно е Хаменей да е хвърлил едно око през рамо към истанбулския площад “Таксим”. Вълненията в съседна (и демократична) Турция бяха своевременно напомняне за взривоопасното съчетание от разочарована младеж и цифрови технологии.

Каквито и да са преценките, това килване на политическия баланс в Техеран е важно. Бруталността в Сирия завладя вниманието на света. Предизвикателството, отправено от Иран, е от по-друг мащаб. Колкото и сериозни да са последиците от сирийските събития за международната сигурност, те са дребни в сравнение с тези от иранската ядрена програма.

Сдобие ли се Иран с бомба, това ще унищожи остатъците от Договора за неразпространение на ядреното оръжие и материали и ще вкара ядрени оръжия в регионалната гражданска война между сунити и шиити. Някои на Запад проявяват черен хумор, допускайки, че в значителните запаси на Пакистан вече има бомби с изрисуван саудитски флаг.

От друга страна американско или израелско нападение срещу ирански ядрени обекти би подпалило такъв опасен пожар, какъвто регионът, намиращ се на ръба на катастрофата, досега не е виждал. То няма да има ефект. В най-добрия случай ще забави програмата и ще бетонира властта на аятоласите.

Никой не се заблуждава, че смяната на президента в Техеран ще реши проблемите с магическа пръчка. Рохани няма намерение да изключи центрофугите за обогатяване на уран в знак на добра воля към международната общност. Той вече даде това да се разбере. Според западните дипломати, работили с него, докато беше съветник по националната сигурност на бившия президент Мохамад Хатами, по-точното определение за него е, че е прагматик, отколкото, че е умерен.

Новият президент иска да сложи край на изолацията на Иран, не на последно място заради съсипващото въздействие на санкциите върху икономиката. Той обаче е и духовник, пропит от революционната идеология от 1979 г. При всички случаи, реалната власт - което значи и по ядрените въпроси - е в ръцете на върховния лидер, а, както всеки може да се досети, аятолах Хаменей все още мисли, че режимът е в по-голяма безопасност, ако разработи бомба, отколкото ако не го направи.

При все това резултатите от изборите не предлагат благоприятна възможност за сериозен диалог между САЩ и Иран. Сегашните буксуващи преговори между групата “5+1″ и Иран са полезни, не на последно място, за да се поддържа привидна международна солидарност. Важно е, че Русия и Китай подкрепиха няколко пакета от санкции на ООН. Всеки знае обаче, че ако трябва да се сключи сделка, тя ще бъде между Вашингтон и Техеран и ще отива далеч отвъд ядрената програма.

На правителството на Барак Обама бяха нужни пет години да признае, че преговорите не са същото като помиряването. Тази седмица то започна преговори с талибаните. Тъжно е, но трябва да признаем, че това решение идва твърде късно, за да предложи перспективата за политическо уреждане в Афганистан, което някога бе обещано да съпътства военното изтегляне. Да се допусне същата грешка с Иран би било още по-трагично.

Обама едва ли не обеща да бомбардира Иран, за да му попречи да се сдобие с бомба. Израелският премиер Бенямин Нетаняху, чийто пръст винаги е на спусъка, се наслаждава на перспективите ...

Свързани новини: