Автор: Валентин Стоев Глава ХIV     Искаме си бога      Техни преосвещенства спяха до късно, а Христос почти не лягаше. Той не се молеше, на него се молеха. Но времето му минаваше в мислене, в правенето на още и още планове. Сега най-много му се искаше да излезе извън желязната порта и да проповядва. Не беше му се случвало да върши това в сърцето на Римската империя и нямаше търпение да го стори. И утре, и вдругиден...     Опита се да излезе, но го спряха с думите, че им е поръчано да го пускат навън само с придружител.     Хранеше се малко, почти символично, за разлика от останалите във ватиканската администрация. Администрация – да, защото те бяха повече чиновници, отколкото Божи служители. Всеки си...