Обичаите на Еньовден

София /КРОСС/ Според вярванията св. Иван Билкобер е заповедник, началник на 77 и половина болести. Срещу болести е насочен и този празник; той е и краят на пролетта. Дотук е крайната точка на слънцето към лятото, оттук се връща. На този ден не се работи. Рано сутринта преди изгрев на този ден жените събират 77 билки и половина; защото на Еньовден билките имат най-голяма магическа сила, след това се отвръщат, загубват я. Някъде от билки и треви правят венец, провират се през него за здраве, а после го окачват за цяр. В Тетевен на момите, болни от мерак, дават да пият билки, брани в потайна доба и варени в неначената кладенчова вода. На Еньовден се правят метли от бял пелин и с тях се мете къщата, за да се изгонят злите духове; стрък от него се носи в пазвата срещу магии. Белият равнец, направен на венец, се слага при болен човек за един ден, после се хвърля в реката, за да отнесе болестта. Божурът – в китка – пази моми и невести от уроки и зли очи. Вратигата служи за пропъждане на злите сили; тя е билка – разгонка; пъди юди, самодиви и змейове. Гръмотрънът може да раздели мома от залюбил я змей. Изтравничето се използва при баене срещу болести и безсъница. Комунигата също е билка-разгонка, употребявана често от врачките

Прочети цялата новина

Свързани новини: