Пролетта на емигрантите - 1 и 2 глава 3. Беше неделя, наближаваше обяд. Състезателите отдавна бяха грохнали, влачеха се едва-едва по игрището. Всички мечтаеха за едно – да вземат душ и да седнат в близката кръчма, заобиколена от бодигардове, където традиционно разпускаха в компанията на Вожда. Всъщност това беше основната причина да не пропускат неделните футболни срещи. Независимо от останалите си ангажименти или протестите на семействата си. В края на краищата, колко души имаха привилегията да участват в решаването на съдбовни за страната политически и икономически въпроси, докато пият бира с най-важния човек в държавата, да решат свои лични проблеми и получат къс от царската трапеза. Двете полувремена бяха изтекли, но времето тук беше условна единица. Съдията, наскоро назначен ...