Сивите кардинали - и днес като вчера

Б. р. - „Тайни съветници, окултни  агенти, сиви кардинали… Скрити в сянката мъже и жени дърпат конците на историята…” Така започва изследването, в което са описани 20 необикновени личности, останали в сянката на известни исторически фигури. Кои са те? Откъде идват? Докъде се разпростира тяхното влияние? Как манипулират те държавните глави и други влиятелни хора в нашия свят?

Авторите осветляват задкулисната дейност и решаващата роля на „хората в сянка“, като предоставят любопитни детайли за техния произход и кариера, за методите им и мрежите от връзки, които създават. Потопяваме се в историите за Имхотеп – създателят на първата пирамида на фараона Джосер, за Мартин Борман – личният секретар на Хитлер и дори за Анри Гено – влиятелният съветник на Никола Саркози. Без да забравяме страшния отец Жозеф – секретар на Ришельо, от когото води началото си изразът „сив кардинал”.

Не по-малко интересни са и неупоменатите по-горе, но включени в книгата личности. Любопитни подробности за живота и делата им се редуват с щрихи от обществено-икономическата и политическа картина на епохата, в която са живели. Така читателят се докосва до скритите страни на историята и се доближава до властимащите. Облечени във власт, някои от тях съвсем непознати за широката публика, „задкулисните играчи“ са моделирали съдбата на човечеството в сянката на гигантите от историята: Октавиан Август, Карл Велики, Жана д’Арк, цар Николай II, Хитлер, Никсън, Рузвелт, Горбачов… Следват два откъса от книгата “Сивите кардинали  на властта” (Ера).

„Перото“ на кандидата Саркози

За президентската кампания през 2007 година Никола Саркози се обръща към човека, чийто глас е доведел до победата на Жак Ширак дванайсет години по-рано. Произнесената в Ним от вътрешния министър, кандидат за върховната държавна длъжност, реч през месец май 2006 дължи много на Анри Гено. Съветникът в сянка дава на Никола Саркози необходимото историческо вдъхновение, за да заеме президентската длъжност, вдъхновение, което несъмнено му липсва. Кампанията му е белязана от голистки тон. Така представителят на десницата обхваща във визията си за Франция великите фигури на левицата: Виктор Юго, Жан Жорес и Леон Блум. На 27 април на митинг в Тулуза той почти цял час говори за наследството на великите личнос­ти от „някогашната левица“ и за „наследството на десницата, включващо работа, платени отпуски, социално осигуряване, застраховка при безработица“ – на същото основание както съвременната левица. Под перото на Анри Гено последната е затънала в „консерватизъм“ и „бездействие“, обвинена, че е отговорна за „обществения упадък“.

Позоваването на Ги Моке

Подобни са и речите в Перигьо и Ажан. В пос­ледното обръщение антиевропейската мисъл на „перото“ на кандидата се разпознава лесно, защото анализът на последствията от преминаването към еврото изглежда негативен. През октомври 2007 година Анри Гено се връща към въображаемия политически образ на левицата. Тогава той изважда на бял свят фигурата на Ги Моке, млад участник в Съпротивата, комунист, и я слага в пантеона от герои на Никола Саркози. На въпроса „Защо този текст толкова е трогнал Саркози?“ съветникът ще отговори: „Това е вълнуващ текст. По време на кампанията прочетоха пасаж от него по време на реч. Беше много силен момент. Малко по малко той стана добре познат акцент от кампанията. Нямаше никакви предварителни сметки“. Гено негласно признава, че сам е добавил тази страница от историята в обръщението на своя кандидат. Когато е вече на власт, Никола Саркози отдава почит на разстреляния младеж и на неговите другари в борбата, после задължава преподавателите да прочетат последното писмо на участника в Съпротивата на учениците си.

Отрицател на май 1968 година

Авторството на други теми на кандидата Саркози е приписано на Гено много бързо, особено тази за ликвидирането на наследството от май 1968. Никола Саркози обявява ...

Свързани новини: