Протестите заплашват амбициите на Ердоган

Асошиейтед прес

Трите седмици протести представляват политическа сметка за премиера на Турция, която може да преобърне ключови части от неговия политически дневен ред, включително неговата амбиция да преработи конституцията и да стане известен като най-силния лидер на Турция в нейната демократична история.

Яростното отношение на Реджеп Тайип Ердоган към протестиращите и към политическите опоненти, които според него им помагат, поляризира страната и намали широката база на подкрепа, която далеч бе надхвърлила неговото ядро религиозни гласоподаватели. Неговите действия също така вредят на основен политически актив: неговият имидж на държавник, който е укрепил ролята на Турция на световната сцена и е в основата на нейния икономически бум.

Отслабена позиция на Ердоган може да бъде възможност за други в неговата партия, които дълго време стояха в неговата сянка, включително президентът Алдуллах Гюл. Междувременно битката на премиера може да го направи по-малко надежден партньор за Запада във време, когато западните лидери управляват трудни въпроси по турската граница, като гражданската война в Сирия. Вълненията в Турция са също удар върху вече намаляващите шансове на страната за присъединяване към ЕС.

Ердоган се стреми към промени в конституцията, които биха засилили правомощията на президентството и биха му позволили да се премести на този пост след изборите през август 2014 г. Но промените изискват квалифицирано мнозинство в парламента, с каквото неговата партия не разполага.

Преди изглеждаше вероятно Ердоган да може да прокара промените с помощта на по-малка кюрдска партия, но този потенциален съюзник е разочарован от неговия неотдавнашен националистически завой. А политическите катаклизми може дори да ограничат гласовете в неговата собствена партия.

Междувременно Ердоган предизвика критики от много посоки заради своя загрубяващ авторитаризъм, особено от Европа и САЩ. Като най-конкретен резултат от това - европейските лидери се колебаят за разговорите, планирани по-късно този месец по бавно придвижващата се кандидатура на Турция за членство в ЕС.

“Ако погледнете назад преди 10 години, Ердоган и неговата партия се радваха на огромна подкрепа от Запада, особено след като се заеха с турската военна върхушка”, казва Бюлент Алиръза, директор за Турция в Центъра за стратегически и международни проучвания във Вашингтон. “Това в момента е под съмнение, тъй като те критикуват Ердоган, а той реагира остро на техните критики”.

Друга политическа сила - репутацията на Ердоган като умел капитан на турската икономика, също изглежда търпи щети. Турската икономика нарасна с повече от 40 процента през 10-те години, откакто е на власт, а Ердоган си е поставил амбициозни икономически цели за следващото десетилетие. Но турската лира падна съществено спрямо другите валути след като започнаха протестите, а един продължителен смут може още повече да подкопае доверието в икономиката.

Ердоган изглежда бе сварен неподготвен от внезапната поява на опозиция на улицата, която се появи от привидно дребен градоустройствен спор за парк в центъра на Истанбул. Досега той почти винаги намираше начин да наложи своята воля в турската политика.

Но след дълго, доминиращо присъствие във властта, свадливият инстинкт на Ердоган изведнъж го отклони от пътя с протестиращи, предизвикващи го в конфликт, който в най-добрия случай би се решавал от кмет.

След като неговите груби действия превърнаха ситуацията в световна новина, Ердоган публично иронизира демонстрантите като терористи и безделници, за кратко предложи да се срещне с лидери на протестиращите, после се обърна отново към силата, конкретизирайки имиджа на особняк.

През цялото време той критикуваше остро социалните медии, докато обвиняваше ...

Свързани новини: