Талибаните скараха Кабул и Вашингтон

Отношенията на САЩ с афганистанското правителство дадоха нов повод за съмнение в тяхната стабилност. Малко преди специалният пратеник на американския президент за Афганистан и Пакистан Джеймс Добинс да излети за Катар да преговаря с талибанското движение, властите в Кабул направиха изявления с доста твърд тон. Те окачествиха двустранния формат на преговорите между американците и талибаните като неприемлив за афганистанските власти.

По-рано Кабул изрази желание да участва в срещата в Доха като трета преговаряща страна. После обаче коренно преразгледа своето становище. Вместо да изпратят делегация в Катар, афганистанските власти решиха да не се включват в процеса на помирение, “който не се развива изцяло под афганистанско ръководство”.

Т.е. Карзай вдигна до максимално равнище летвата на своите претенции - обобщи ги в почти неизпълнимото искане централното правителство в Кабул да получи ръководната роля в изграждането на диалог с талибаните.

Кабул прояви недоволство по подобен сценарий и миналата есен. Тогава стана актуален въпросът дали в Доха да работи представителство на талибаните, което доведе до размяна на дипломатически престрелки между администрацията на САЩ и афганистанското правителство.

Заради Кабул трудната тема за границата между Афганистан и Пакистан (т. нар. линия Дюранд) доби конфронтационен нюанс. През януари т. г., когато Карзай бе на посещение във Вашингтон, афганистанските власти склониха талибаните да открият мисия в катарската столица. Въпросът обаче, както личи, остава в полето на дипломатическия натиск.

Този път, за да е по-убедително недоволството му от “задкулисната игра” между Вашингтон и талибаните, Кабул заяви, че спира участието си в текущите преговори с американците за спогодба по сигурността. Белият дом отложи контактите с талибаните в Доха за неопределено време. Не пропусна обаче възможността да реагира косвено на претенциите от страна на Карзай.

Пентагонът реши да не оставя на централното правителство предвидената голяма партида бронирана техника, използвана в сегашните операции, и придружи това решение с мотивировка, обидна за Кабул - “афганистанците не ще могат да експлоатират военната техника, както е редно”. Частично този сухопътен арсенал ще бъде рециклиран като старо желязо, вторични суровини, останалото - просто унищожено.

Защо ли припламва отново взаимното недоволство на Вашингтон и Кабул един от друг? Всъщност причинно-следствените връзки в днешните обтегнати отношения между двамата партньори са доста прозаични. Вашингтон не обвързва средносрочните си планове в Афганистан с персоната на Карзай. Вече е взето решение той да се оттегли от политическата арена на страната след изборите, насрочени за 5 април 2014 г.

Датата наближава, очертава се нуждата да бъде намерен приемник на Карзай, удобен за американците, и Белият дом постепенно се изправя пред мрачната за себе си реалност. Новото споразумение по сигурността, целящо да определи характера и съдържанието на дейността на САЩ в Афганистан след 2014 г., се очаква да бъде сключено с днешното централно правителство.

След април догодина обаче в Кабул ще има ротация на властта и не се знае доколко ще е последователно новото ръководство, щом става дума за нещо, подписано от бившия президент. Американците обаче имат намерение да посрещнат датата 5 април с ново споразумение и яснота за по-нататъшните си действия в Афганистан.

Правителството в Кабул упорито се опитва да упражни натиск върху Вашингтон. Карзай не желае преждевременно да се превърне в лидер, който си тръгва. Поне докато спогодбата по сигурността - с ключово значение за американците, не стигне до етап подписване.

Противоречията между американците и афганистанските власти се засилват, а положението се влошава и от външни фактори. Позицията ...

Свързани новини: