Като председател Литва ще сближава ЕС с държавите от Източното партньорство

Франс прес

Литва се стреми шестмесечното й председателство на ЕС от 1 юли т. г. да премине под знака на сближаване с бившите съветски републики от Изтока. Но може би ще трябва да продължи и деликатните преговори с Европейския парламент по повод бюджета за периода от 2014 до 2020 г.

“Нека Европа разбере, че моментът е ключов, за да се доближат нейните източни партньори до Европейския съюз. Искаме да подпомогнем тези страни”, заяви литовската президентка Далия Грибаускайте в интервю за АФП.

Литва, която поема председателството от Ирландия, ще стане през ноември домакин на среща на върха между ЕС и шестте страни от Източното партньорство - Украйна, Молдова, Беларус, Армения, Азербайджан и Грузия.

Евросъюзът трябва да ги включи в “по-бърз и по-задълбочен процес на интеграция”, като избягва да прилага “две мерки, две теглилки” спрямо тези страни и бившата им господарка Русия, обсъждайки смекчаване на визовия режим и други подобни въпроси, твърди Грибаускайте.

По време на лидерския форум на Източното партньорство Украйна може би ще подпише търговско споразумение за асоцииране с ЕС, за което отдавна преговаря.

ЕС обаче посочи неведнъж, че би желал първо да уреди с Киев някои въпроси, засягащи правата на човека, и по-специално присъдата, излежавана от бившата премиерка Юлия Тимошенко.

“Случаят Тимошенко се превърна в символ и те трябва да разберат това, да направят нещо”, изтъква Грибаускайте. И добавя, че Европа “няма да диктува какво точно” трябва да направи Киев, за да може да сключи споразумение.

Според Витис Юрконис, експерт по международни връзки във Вилнюския университет, Източното партньорство се разглежда като възможност “радарът на външната политика на ЕС да бъде насочен към Изтока, а също и към Юга” след “арабската пролет” и събитията в Близкия изток.

През Средновековието Великото литовско княжество е било европейска сила от първа величина, простирало се е от Балтика до Черно море, напомня Антанас Кулакаускас, професор по история от университета “Витаутас Магнус” в Каунас (Централна Литва).

“Не по-маловажни обаче са геополитическите и икономическите аспекти. Източната граница на ЕС минава на 30 километра от Вилнюс, а Литва не черпи от това икономически изгоди”, подчертава той.

Литва бе първата съветска република, която се отдели от Съюза още през март 1990 г. Днес страната е стабилно укрепена в западната общност; тя членува в ЕС и НАТО от 2004 г., предвижда през 2015 г. да влезе и в еврозоната.

По време на световната криза литовската икономика се срина с 14,8 на сто и се наложи Вилнюс да въведе драстични ограничения, за да поеме страната отново нагоре (тази година се очаква ръст от три процента, съобщи финансовото министерство).

“Литва може смело да твърди, че е пример за гъвкава държава, успяла бързо да се справи с кризата”, коментира Нериюс Мачулис, главен икономист във вилнюския офис на шведската “Суедбанк”.

Очаква се обаче литовското председателство да се изправи пред друг, по-деликатен проблем - преговорите с Европейския парламент по повод бюджета за периода от 2014 до 2020 г., освен ако ирландското председателство успее да приключи нещата в последния момент.

Без “зелена светлина” от Европарламента проектобюджетът, приет от европейските лидери през март, ще е юридически нищожен. Той предвижда за периода 2014-2020 г. 960 милиарда евро за поети ангажименти и разходи за кредити по плащания в размер на 913 милиарда.

Членките на ЕС заявиха във вторник, че имат желание да продължат дискусиите по проекта.

Грибаускайте - бивш еврокомисар за финансовото планиране и бюджета, вече предупреди, че всяко забавяне ще постави под удар усилията, положени в ...

Свързани новини: