„Всичко в залата е готово – светлините, фотографите, зрителите са седнали. Дефилето трябва да започне, но дрехите ги няма: това е моят повтарящ се кошмар“, споделя Джорджо Армани, пропуквайки нашата представа за неговото съвършенство и за твърдата му като гранит увереност. Представата, според която изглежда непобедим, имунизиран дори срещу най-лекото съмнение и най-мимолетното колебание. Всъщност точно отношението му към реда, към контрола е основното в неговия живот, посветен изцяло на работата. Армани има две души: едната, по-ефирна и потайна, е почти неизразена, а другата – тази, на която рядко изневерява и която го води напред – наподобява монашеско призвание и е причината да казва: „Необходимо е да започна от нищото, за да създавам посредством чувст...