Да умреш на 27 - между убиеца на Ленън и българската мафия

Най-новата книга на испанския писател Джоузеф Гелинек „Да умреш на 27” (Сиела) е трета книга за автора след „Десета симфония” (вече издадена на българския пазар) и „Цигулката на дявола”. Гелинек пише трилъри, а сюжетите му привличат вниманието на критиката по цял свят, заради смесването на заплетено действие с музикални теми. Книгите му се определят като „музикални трилъри”, уникални по рода си.

Рок енд ролът винаги е привличал с екстравагантния начин на живот на изпълнителите: секс, наркотици и… едно мистично проклятие – да умреш на 27 в разцвета на кариерата си. В „Клуб 27” вече са Джими Хендрикс, Кърт Кобейн, Джанис Джоплин, Джими Морисън и броя на жертвите се увеличава. Дали смъртта им е трагично съвпадение или зад лошата поличба стоят жестоки убийства?

В романа на Гелинек The Walrus са популярна рок банда: хиляди фенове изпълват стадионите на техните концерти. След концерт на групата в Мадрид вокалистът Джон Уинстън е намерен убит в хотелската си стая. За убийството е заподозрян Иво, бандит от българската мафия.

Медиите са взривени от новината, че печално известният „Клуб 27” има нов член, но пълният шок настъпва, когато самопризнание за престъплението прави Марк Дейвид Чапман – убиецът на Джон Ленън, все още излежаващ присъдата си.

Раул Пердомо – мадридски детектив с безпогрешна интуиция и сериозен опит – поема разследването, което вече е обект на интерес в световен мащаб. Какво е общото между Браян Джонс, Кърт Кобейн, Джанис Джоплин, Джими Хендрикс, Джим Морисън и останалите членове на „Клуб 27”? Как е възможно престъпник, излежаващ присъдата си, да убие отново? Има ли наистина проклятие, което взема в жертва гениални музиканти в апогея на славата им?

В помощ на детектива се присъединява музикалната журналистка Аманда Торес  – ходеща енциклопедия, запозната с всички официални и неофициални факти около света на рок музиката. В напрегнатото разследване се намесват българската мафия, организация за пиратско разпространение на музика и убиецът на Джон Ленън, все още излежаващ присъдата си.  Следват интервю с Джоузеф Гелинек и откъс от романа в превод от испански на Таня Данаджикова.

- Някои от читателите може все още да не знаят кой е Джоузеф Гелинек, разкажете ни повече за себе си?
- Джоузеф Гелинек е псевдоним на испански автор, който е много, ама много отдаден на музиката. До толкова отдаден, че самият той е музикант. Гелинек обича всякаква музика, от „Блек Сабат” до Локатели.
- След два романа за класическа музика предполагах, че ще пишете само на тази тема. Как стана така, че се ориентирахте към рок енд рола в „Да умреш на 27”?
- Има изключително качествена музика в рок ден рола и исках да пиша за това. Старомодните почитатели на класиката са решили, че само тази музика е стойностна, но това е голяма грешка. Музиката ни грабва с идеята, а идея има и двата жанра. В “Thick As a Brick” има повече идея за минута, отколкото в някои от концертите на Вивалди, за когото е известно, че е пренаписвал определени произведения по петстотин пъти. Това е твърдение на Стравински, който е доста консервативен. Добрите концерти на Вивалди са невероятни, но лошите са много по-лоши от рок албум.
- Трябваше ли да търсите много материали, за да напишете историята или първо беше историята, а после допълвахте детайлите?
- В случая с „Да умреш на 27“ двете неща вървяха паралелно. Използвах много източници, за да набавя факти за книгата: записи, монографии, статии, автобиографии, но всичко това се случваше докато развивах сюжета.
- Идеята за „Клуб 27“ в процеса на писане ли се появи или я имахте  от самото начало?
-  „Да умреш на 27“ е интересна с това, ...

Свързани новини: