Египет отново се готви за революция

В сряда - 26 юни, египетската армия бе мобилизирана да охранява стратегически важните обекти и най-големите градове в страната от “радикални ислямисти и криминални елементи”. Всъщност обаче президентът Мохамед Морси, самият той представител на ислямистката партия “Мюсюлмански братя”, бе решил да се опре на армията - една от най-авторитетните сили в страната, за да възпре всякакви опити за нова революция по модела от 2011 г., когато също такива общонационални протести на хора от най-различни политически сили, недоволни от ислямисткото управление и фактическата реставрация на предходния авторитарен режим, принудиха президента Хосни Мубарак да излезе в оставка.

Повод за сегашните (а и за предишните) протести станаха искания, традиционни за Египет и за “арабската пролет” като цяло: да се либерализира политическият живот, да се ограничи властта на тайните служби и правоохранителните органи, да се обуздае корупцията. Откакто е на власт (тоест повече от година), Мохамед Морси не е успял да положи началото на кадрова или някаква друга революция в египетската държава.

От правителството бяха отстранени хора, лоялни към Хосни Мубарак и лидера на военната хунта, поела властта след преврата от февруари 2011 г. - генерал Мохамед Тантауи. Ислямистите успяха да наложат приемане на поправки в конституцията, постепенно укрепващи в Египет шериатското правосъдие. Светската опозиция начело с Мохамед ел Барадеи, активно протестирала още от времето на предишния президент, се оказа изтикана далеч от властта и затова стана гръбнакът на новите протести.

Пламнал с избухването на революцията от 2011 г., Египет фактически не е изстинал и до днес. Народът усети силата на масите, възможността да влияе на голямата политика и не може да се върне към другите форми на политически живот, особено щом вижда корупцията, традиционна за Ориента, и произвола на силовите структури. Социално ядро на протеста стана “средната класа”, формирана през последните 20 години в големите градове от страната, най-вече в Кайро и Александрия. Вкусили от западния начин на живот, тези хора често поддържат тесни връзки с египетски светски и ислямистки дисиденти, установили се в Саудитска Арабия, САЩ и Европа.

Президентът ислямист Мохамед Морси не може да преодолее тенденцията към налагане на западните нрави в политическия живот в страната и да изгради държава по образ и подобие на ограничената теокрация в Иран или на монархиите от Персийския залив. Египтяните твърде остро усетиха от личен опит силата на социалния и политически протест, силата на многохилядната улица.

Преди година, когато светската опозиция едва започваше да протестира срещу управляващите ислямисти, президентските сили се опитваха да се преборят с протестиращите с техните собствени методи - свикваха симпатизантите си, каквито имат доста в бедняшките квартали на големите градове и по селата, на митинги в столицата и ключовите мегаполиси. Сега обаче президентът е убеден, че брожението сред военните е потушено и те са по-заинтересовани да стабилизират обстановката в страната, а не “да клатят лодката” - тъй че реши, прераснат ли митингите в сблъсъци с полицията, да използва и войската за въвеждане на ред.

Събитията на площад “Таксим” в Турция, където демонстрантите също искат оставката на омръзналия им премиер - ислямиста Реджеп Ердоган, отекнаха и в Египет, управляван от идеологически съратник на Ердоган. Активистите и лидерите на “арабската пролет” схванаха, че несвоевременно са отстъпили инициативата на ислямисти консерватори, непризнаващи “революционните” ценности. “Избухналите” в Египет и Турция локални вълнения може би само възвестяват идването на нова вълна от “арабската пролет”, насочена срещу ислямистите.

БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: