Колко храбри БНТ, СЕМ и независими журналисти…

Вчера в БНТ бях в студиото на Георги Любенов, в компанията на Евгени Михайлов, Дърева, Найо Тицин. Сякаш се върнах в края на Студената война, след падането на Берлинската стена, като слушах Михайлов. Това е цяла отделна тема.

Една подробност, обаче, ме безпокои. Преди около година и половина бях пак при Георги  Любенов да говорим за свободата на печата. Преди предаването водещият тогава ме помоли да не споменавам името на Делян Пеевски и майка му в ефир. Щял съм да предизвикам да им дават право на отговор. Айде, чак пък право на отговор. И аз говорих без имена за една медийна групировка. Тогава не можеше да кажеш всичко. В телевизионните студии дори не канеха по определени теми.
А сега напълно свободно се говореше какво безобразие е този избор на Пеевски за шеф на ДАНС и т. н.

Какво се промени?
По-рано Пеевски беше част от управлението на ГЕРБ, връзката между Доган и Борисов. Медиите на Пеевски бяха пропагандната машина на правителството. Сега той е част от управлението на БСП-ДПС. Тогава имаше страх, не можеше да се говори за него. Сега няма, сега може да се говори свободно и против Пеевски, и против правителството.

Много ми се иска тази свобода да се запази,

да не се окаже само конюнктура…

Тия дни БНТ, асоциацията на радио и телевизионните оператори (АБРО), а след това и СЕМ излязоха с декларации в защита на свободата на словото. То било заплашено от друга декларация – на шефа на парламента Миков, в която призовава журналистите за отговорно поведение и казва, че много телевизии допринасят за ескалация на напрежението.

И в отговор на смешната декларация на Миков заваляха такива тежки клетви за посегателства на свободата на словото, ще кажеш започва установяване на някакъв извънреден режим в страната.
А всъщност телевизиите, СЕМ, радиото, храбри журналисти май най-после се събудиха и се почувстваха свободни. И чак опиянени от свобода.
Гледам репортаж на БНТ от първия ден от обсадата на парламента. Репортерка обяснява как протестиращите обикалят и причакват депутатите, които излизат от парламента, а те се опитват ту от една, ту от друга страна. „Не им се получава”, казва репортерката. Като че ли е някаква забава, показваме играта „Хвани си депутат”. И го набий. Защото наистина набиха една депутатка от ДПС – Петя Раева отнесе няколко удара край парламента. Никой не вдигна шум за това, не е новина. Виж, ако Сидеров беше ударил някого. Сега той нахлу с агитка от депутати в БНТ - като депутати и не могат да ги спрат. Не му се случва за пръв път, и в други редакции е нахлувал, дори с бодигардове. Но сега журналистите били наплашени.

За последните почти 4 години при управлението на Борисов имаше поводи за декларации в защита на свободата на словото, но БНТ, СЕМ и АБРО не проявиха подобна инициатива. Защо така?

Сега такива въпроси са неудобни. Сега

само „комунистите” задавали такива въпроси

– „Къде бяхте преди?”, „Защо си мълчахте тогава?”
Бре да му се не види.

Добре е обаче да си припомним как беше. Защото днес като че ли има избирателна амнезия за това, което се случваше с медиите.
Имаше медийни проучвания през 2010 г. например, според които в някакъв период Бойко Борисов се е появявал средно 188 пъти на ден в медиите. Почти три години наред новините на телевизиите – обществената БНТ, и частната бТВ, започваха с Бойко Борисов и до края на емисията той често се появяваше поне още два пъти.

През всяка следваща година подобни изследвания констатираха, че медиите митологизират Борисов. И което е по-лошо ...

Свързани новини: