Хърватия влиза в ЕС на дъното на класациите

Когато Хърватия се присъедини към Европейския съюз на 1 юли, населението на съюза се увеличи с около 0,9 процента, а размерът на неговата територия - с 2 процента. Хърватия ще бъде в долната част на класацията по средно ниво на БВП на глава от населението и страната членка с третото най-високо равнище на безработица.

С влизането на Хърватия Европейският съюз ще има близо 4,4 милиона повече граждани, което ще доведе общият брой население на съюза до 506,8 милиона души. С добавянето на територията на Хърватия, която заема около 87 600 кв. км., Европейският съюз ще обхваща 4,5 милиона кв. км. площ.

В момента на своето влизане в ЕС, брутният вътрешен продукт (БВП) на глава на населението на Хърватия е 61 процента от средния в съюза, което поставя страната в долната част на класацията, изпреварвайки Румъния и България, в които БВП на глава от населението е съответно 49 процента и 47 на сто от средното равнище за 27-те. Непосредствено преди Хърватия са Кипър (62 процента), Унгария и Полша (и двете с 66 на сто). Люксембург оглавява класацията с 271 процента от средното равнище в ЕС.

През 2012 г. БВП в 27-те страни от ЕС се сви с 0,3 процента спрямо 2 на сто в Хърватия. От 12 държави от ЕС, отбелязали спад на БВП през 2012 г., само четири са регистрирали по-голям спад от този на Хърватия, а именно Гърция (6,4 процента), Португалия (3,2 на сто), Италия и Кипър (всяка по 2,4 процента). На другия полюс, с най-висок ръст са балтийските държави, конкретно Латвия (5,6 на сто), Литва (3,7 процента) и Естония (3,2 процента), докато най-голямата икономика в ЕС - германската, миналата година е регистрирала растеж от 0,7 процента.

Хърватия влиза в ЕС като държава с трета най-висока безработица, която достигна 18,1 процента през април, докато средната в 27-те от ЕС бе 11 на сто. Само две държави от съюза имат по-високо равнище на безработица от Хърватия - Испания (26,2 процента) и Гърция (26,1 на сто), докато най-близо до Хърватия в това отношение е Португалия с ниво на безработица от 17,3 процента. Най-ниски нива на безработица са регистрирани в Австрия (4,7 процента), Люксембург (5,3 на сто), Германия (5,4 процента) и Холандия (5,8 на сто). В същото време Хърватия е на дъното в списъка на страните от гледна точка на равнище на заетост, която е 64,2 процента за 27-те в ЕС и 48,7 процента за Хърватия.

Един от малкото икономически показатели, който поставя Хърватия близо до средните нива в ЕС, е годишната инфлация, която бе 1,6 процента в 27-те от ЕС през май т.г. и 1,8 на сто в Хърватия, както и в Испания, Словакия и Унгария. Пет страни членки имат по-висока инфлация през май от Хърватия, 17 имат по-ниска, а две (Латвия и Гърция) имат дефлация.

Показателите за развитието на информационните технологии показват, че Хърватия изостава от средните стойности в ЕС. Например, 70 процента от населението в 27-те използва редовно Интернет, спрямо 58 процента в Хърватия. 76 процента от домакинствата в 27-те от ЕС имат достъп до Интернет срещу 66 процента в Хърватия.

Процентът на инвестиции в наука и разработки в 27-те страни от съюза е 2,03 процента от БВП срещу 0,75 на сто в Хърватия. В Европейската служба за патенти се подават 107,45 патента на милион жители на ЕС, спрямо 3,45 в Хърватия. Високите технологии съставляват 15,6 процента от общия износ на ...

Свързани новини: