Цветя от края на 80-те: Артрокът на второто БГ поколение (част ІІ-ра)

Автор: Емил Братанов

И все пак, с колегата Румен Янев сколасахме да напишем над 250 страници, да поберем в тях каквото можем от експлозията на Второто наше рокпоколение и да отсеем повечето от най-емблематичните текстове на химните на рока от онова време. Времето на Цветята от края на 80-те години. Но лятото пък дойде и наистина ще е трудно да рекламираме и представяме както трябва една такава книга. Мислихме, обсъждахме и решихме с нашата постоянно обгрижваща ни издателка Доротея от „Парадокс”, да поднесем „Цветята” на книжния пазар наесен, като искрено се надяваме самите участници в антологията ни да помогнат за едно подобаващо представяне; лайв-промоция с живата помъдряла Втора рокгенерация. В името на следващите поколения, рокхрониката и непреходната рокпоезия – които заслужават внимание.

В звуковия файл /”предаването”/ всичко тече накуп и най-вече предлага възможността да чуете и си запазите едни парчета, които май вече няма как да откриете в Нета или в разните родни фенски буутлези. Адриан Иванов /”Орион”, „Ер Малък”/ помага да осмислим някои от теоретичните скали (Rock) върху които стъпва и артрока на Второто БГ-поколение. Присъствието на „Субдибула” – също. /Това пък са двете най-цветни „петна” от първата част на текста ни в Нюза, за да е по-леко за четене и да съдържа любопитството за много повече музика, рядка и забравена, която ви очаква – условно казано – във втория „един час” от тази Музикална кутия./

Ако говорим за БГ-„артрока” от края на 80-те, някои ще си спомнят само Орион. Проектът на един от двамата съставители на готовата Антология -  за радиопредаване на тази тема със „съживени” парчета и примери от тогава – явно бе изпреварен от текста на книгата ни. Но това бе повод да осъвременим българските му измерения: малко теоретично и също реално, от самата сцена – отново с помощта на Адри, вече от друго нарочно интервю /февруари 2013 г./:

Ако говорим за българското рок-дърво, определено в онези години беше най-голямото разлистване. Но да не спекулираме с „арттрок”-а – поради своята богата същност (съдържание) на много анализатори им се привиждат негови елементи в стилове като new age, new wave, ethno, world music, indie и пр. Да, това са стилове също богати на експерименталност и новаторство, но в изказа си те са далеч по-концентрирани, по-точно насочени, пък и създадоха своя култура, свои слоеве в обществото. Просто навремето артът първи напусна клишето и това беше адски оригинално и новаторско, и ето защо в последствие си остана като нарицателно – кръшне ли някой от догмите – арт-елементи. Не, това са нови филизи със свой път на развитие.

Първото поколение беше вярно на класическият рок (квинтет-квартет), второто предложи изключения. Разнообразие на звук, композиция, послание – при това в много трудно време на изолация – една типична Самородност, която едва сега осъзнаваме. Т.е. тези български групи имат стилова определеност, но не приличат на западни такива. Просто са автентични, самородни, уникални. А не е така с третото поколение – те просто са сиви и безлични, приличайки, копирайки, мимикрия… нищо определено. Дори забравиха да пеят на български. Феновете биха изброили Ахат, Ера, Нова Генерация, Контрол, Орион, Конкурент, Милена, Ер Малък, Тротил, Вход Б, Африка, Субдибула, Дисонанс, Алегро, Медикус, Клас, Атлас… и т.н. и т.н., а сега аз се сещам само за… Magnetic, щото свирих онзи ден с тях.

Много, много ми липсва онова време… /завършва Адриан/, въпреки цялата отвратна политика, пред очите ми е слънчево, революционно, закачливо, на ръба на позволеното, хората бяха някакси по-живи, по-цветни; групите бяха колоритни, залите и площадите бяха пълни, имаше милиционери, партийни и комсомолски функционери, някои бяха агресивни, други пък помагаха, правеха се турнета, дублираха се концерти, други пък се прекратяваха … Изобщо вреше и кипеше музикалният котел и от него се бълваха банди, идеи, текстове… бяхме ПОЛЕЗНИ.

Преди да приберем „кийбордите”, т.е. да приключим раздела ни за „елегантните” групи, няма как да не добавим по някоя добра дума за още няколко представители на стила – колкото и инцидентно /за едни/ да бе развитието им. А за други – просто да няма никакви материали, освен спомените ни и по някоя песен от демозаписите, които бележат съществуването на Блек Топа поне в първите му 2-3 години /вече през 90-те/; а там могат да се намерят мнооого любопитни неща. Пътищата им бяха различни и публиката им – малко по-малко, но много вярна и доста грамотна. Просто, няма как да е другояче. Там, където „следите” са само опадал/или останал „разпрашен железен окис” върху касетите ORWO-хром и нормалните TDK, ровенето в Мрежата се превръща в славно и упорито занимание. За съжаление – преобладаващо, без успех. Това е още една от причините да се захванем с тази Антология, да съберем историята и смислените думички от песните. И да направя това предаване с идеята и започналата работа поне по още две подобни. Най-лесно ми е да преровя списъка от касетните и лентови архиви и да изброя ето тези групи /в произволен ред, от купчината „демо и демостудийни записи от 1987-1990 година”/:

+ Юри Стойков: пианист на Субдибула, завърнал се в родна Варна; авторска електронна музика с няколко компакт-диска след първия Transfiguration; една страхотна Легенда за Аладжа манастир, друга – за Побитите камъни, даже филмирана. И последен – засега – албум (WIP – Wide Instrumental Project, 2011) с много живи инструменти в ръцете на национални легенди-инструменталисти – Нелко Коларов, самият “доктор Дулитъл” Иван Попов, Иван Лечев, пианиста Людмил Ангелов, Божо Тренков, Косьо Щерев и др. Именно заради “живите” участници, дишащи с повече feeling в тези записи, използваните 2 инструментални пиеси на Юри в предаването са от този албум;

+ Тестамент: тяхната „Изповед” – съвсем точно в онзи период, е и първия май опит за симфоник и арт рок със защитени високи претенции; през лятото на 88-ма получих от тях една хромова касетка с две композиции, по една от двете й страни – беше страхотно: не толкова „арт” като при „Дженезис”, не толкова експериментално като ранния „Флойд”, нито синтезаторно-мистично като „Тенджърийн Дрийм” /за да сравним с нещо, все пак/. Беше Тестамент-ско, обещаващо и великолепно, но пък дълго и концептуално – и неподлежащо на класации, дори като Блек Топа;

+ Иркала: останал ми е само демозаписът на „Жрецът е мъртъв” и мъглив спомен, че е проект на рокаджията и поета, а после и писателят-фантаст Вал Тодоров – автор на английските текстове на „ахатите”, „ерите” и Милена и с награда от „Рок под звездите” за „Дървото”. Завършил е физика у нас, през 1992-93 г. заминава за Тампа, Флорида, където изкарва кинорежисура. Един от видните членове на родния клуб на фантастите „Иван Ефремов” – с множество новели и публикации на няколко езика. Именно „Пътуване към Акад”, 89-а, е фрагмент от по-късно публикуваната „Иркала – страната на мъртвите. Месопотамски хроники от края на ХХ в.“. „Жрецът е мъртъв” от проекта „Иркала” е бил готов като демо през 1989 г.;

+ Милениум: арт, госпъл и симфоник – амбициозно събрани и обличащи в дрехата си библейски текстове; през май 1989 г. концептуалната им творба „Откривам злато” вече е предадена на касета за представяне в „рок-борсата” на „Как си ти?” Ако не са единствените, то поне са най-известните у нас с опита да съчетаят Вяра и Музика. Ако бяха се родили за да творят в една Голяма страна зад един Голям океан, вероятно някакви концептуалисти и интелектуалци като Рон Хъбърт биха ги направили милионери;

+ Анди Первазов: в соло-проектите на Андриан струи много електроника, но не в смисъла на „спейс” – е, добре, личи колко на “ти” е с електрониката, но и че има мисъл и чувство, които да “разлее” по пътеките между чиповете; по онова време го откривам не само с демото на „E.S.III”, но и като участник в записите на „английския албум” Alien на Тони Чембъра, където е на клавишните и има авторска инструментална композиция Bethlehem;

+ Соларис: /да не се бърка с едноименна унгарска банда, това е българския проект на братята Радеви с начало някъде през 87-ма!/; „Розовите очила” и „Няма да спрем”, 89-90, са първите им демозаписи, но пък впечатляващи, а най-хубавото е, че още се „водят” съществуваща група; през 2007-2009 г. те се завърнаха на сцената и участваха на фестивалите в Каварна и Ловеч. Д.Стефанов пише в “Сивостен” за рестарта им: Текстовете са все така силни, подлежат на различни тълкувания, а за свиренето мога да говоря само със суперлативи;

+ Фаворит от Русе: най-близо до джазрока, което не е далеч от „арта” и също действаща група, поне за юбилейни годишнини – ако се позовем и на Мрежата. „Вяра”, обработката на „Дилмано-дилберо” са от 89-90 г., албумът им излезе в началото на 90-те, но на Рок-Ринга на ст.Академик година по-рано направо разбиха публиката. /А интервю с Чачо от групата, правено през юли 1990-та, е „наместено” в „предаването” – звуковия файл, където са и споменатите две парчета/;

+ Алегро: прословутото „Стъклено”-парче стига до студио по-нататък, както и „Мъглата” и Vertigo, записани чак през 92-ра, но тяхната визитка ги праща тук и в нашата Антология за края на 80-те. Албумът им „Барок” е „писан” и с помощта на корифея Генчо Стоев – типично „артово” на едната страна е сюитата „Сега” в 4 части, а освен четиримата, начело с познатия вокалист Явор Кирин, участват куп допълнителни музиканти с цигулки, виоли, саксофони, флейти и какво ли още не;

+ Афазия: още един тъжен пример, когато пак съдбата ни отнема удоволствието да видим и чуем продължението; но „Девствен свят”, и стиховете, и картините на Ася Троянова – която изгубихме на само 20-сет като „посестрима” на Петя Дубарова – им пазят заслужено мястото в жанра. Представянето на концептуалната творба /9 авторски композиции, интро и инструментал, на английски език/ бе в тогавашната Музикална кутия, касетата им разпространяваха нашите приятели от Фонобутика „Грами” на Синьото кафе. За огромно мое съжаление, в аудиофайла не мога /засега/ да ви ги представя по единствения автентичен начин. Ще остане за по-нататък, обещавам;

+ Интерфракт от Панагюрище: близо четвърт век след дебюта си – първи студиен вариант едва през 93-та, студио FTR на Илия Фортунов – те го направиха наново и го реставрираха и мастерираха в Щатите при Боби Борисов в „ОО audio”. Това е албумът им „Живот. Част първа” и е една от малкото легенди, която може да се намери в Мрежата; групата е създадена преди 27 години! Още една от великолепните БГ-групи с не особено обемно, но ярко присъствие в палитрата;

+ „Поколение Две и Половина”: към всички тях по-честно е да добавим и двете най-интелектуални, по онова време още ученически банди /и то какви!/ – Натюрморт и Н.Х.Ж. Специално в края на 80-те те прохождаха, ала „учениците” пък имаха привилегията да си организират цели два национални „средношколски рокфестивала” в една година. Разбира се, албумите им дойдоха вече през 90-те: „Panta Morto” с муз.прод.Боби Бончев, записи в Графити, Копрод.Натюрморт, 96 и „Чупливо” на Н.Х.Ж., запис и издание на Субдибула, 94;

Най-вероятно, това не е всичко. Само че „свидетелствата на времето” са оскъдни. Отделни произведения на „Горски цветя” /касетен албум „Импресия”, излязъл чак през 95-а/, на „Две купета”, Тео Михайлов /смес от суров психеделик и прогресив/ и дори на уейвъри като „Бард”, „Октомври”, на “КЪртонено зЪлено” /Смолян/, „Жен Шен” /Варна/ – също са примери, че тогава, преди четвърт век, артрокът на Второто БГ-рокпоколение преживя експеримент и възход.

Достатъчно автентични статии, интервюта, репортажи и спомени с Румен сме събрали в книгата, която на есен очакваме да представим поне и на един хубав носталгичен лайв с някои от участниците в тези славни времена, когато даже „музиколозите” бяха принудени да се усетят, че „дойде нов етап и за рока се заговори в национален мащаб” /Гошо Минчев/. Докато Оффроуд Радиото беше живо в Нета и с нашите гласове и присъствие – доста от тези герои успяха да минат и през студиото ни. Следите остават. Сега пък ние остава само да припомним. Защото пак е дошло разделното време и освен с поход през площадите, ние можем да помогнем с огласяването на роКовата памет българска. Такава е Музикантската съдба:

Ние нито ще забравим, нито ще простим!

Дори компромис да направим –

кого да съжалим?

Някой, който продължава да си мисли, че властта

с кръв се взима, с кръв се дава…

и който с пяна на уста слуша сега песента ни. /Гошо Минчев/

В сглобения в „домашното студио” звуков файл – освен интервюто с Адри, можете да чуете музикални реликви от посочения период и стил. Една Музикална кутия, посветена на групи и музиканти, от които се възхищавам. И, които, надявам се, ще ви харесат. Или поне ще възбудят любопитството на БГ-рок фенове, които не ги познават.

В предаването са използвани следните парчета и музикални композиции /по реда на пускането им – като фон или самостоятелно; без сигналите и джинглите/:

Testament – Изповед (YRA Music, stud., V.88), инстр.фон

Орион – Вечерта (вар.от CD „Рок колекция”, 94, РТМ)

Субдибула – Aquafilia („Вярно с оригинала-Best of 20 years”, 1985-2005), инстр.фон

Субдибула – Via Mala („Вярно с оригинала-Best of 20 years”, 1985-2005), инстр.фон

Субдибула – Дупка в пръстта (LP винил „БГ Рок 5”, 1989); Аз или Ти („Жълто”, 93)

Testament – Изповед (YRA Music, stud., V.88), инстр.фон

Орион – Приказка (Live&Bootlegs; архив на Адри Иванов)

Орион – Язовец; Новини (LP винил „БГ Рок 5”, 1989)

Юри Стойков – Vivache Bethoovenizing; City Lights (инструментали)

Testament – Изповед (YRA Music, stud., V.88), финал

Иркала – Застой (инстр.); Жрецът е мъртъв, pt.7 („Жрецът е мъртъв”, 89-демо)

Анди Первазов – ES.3 (студ.демо, 88), инстр.фон

Соларис – Розовите очила (инстр.пасаж); Няма да спрем (студ.демо, 90)

Фаворит, Русе – Дилмано-дилберо; Вяра (студ.демо, 90)

Алегро – Стъкло, част (Графити ст., 97); Сега (студ.демо, 92)

Интерфракт, Панагюрище – Замъкът, интро; Луната плаче (FTR студ., 92)

Натюрморт – Паяк (използв.като фон); Идиот (Блек Топ демо, 93 и Panta Morto, 96)

 

 

 

Статията "Цветя от края на 80-те: Артрокът на второто БГ поколение (част ІІ-ра)" бе публикувана първо в OFFNews.bg.

Прочети цялата новина

Свързани новини: