Скъпа Италия, напуснах те, но ще се върна, ако…

Франс прес

Идеята е да бъдем рупор на това поколение в момент, в който Италия се вълнува от масовата емиграция на младите и завършилите висше образование италианци, казва журналистът Антонио Сирагуза, който дава възможност за изява на сънародниците си от четирите краища на света, които са готови да се завърнат в родината си, ако…

Язвителни, понякога разочаровани, а често пъти носталгични, тези млади хора са кинодейци в Ню Йорк или медици в Париж. Инициативата да се обединят и публикуват техните разкази в блога iotornose.it (в превод от италиански: Ще се върна, ако) е хрумнала на Сирагуза, когато видял как неговите братя, братовчеди и приятели напускат Италия.

“Те имат интересна гледна точка за Италия, на която не се дава достатъчно гласност. Те могат да предложат промени, вдъхновени от страната, в която човек живее по-добре и техният глас трябва да бъде чут по един конструктивен начин”, разказва 28-годишният журналист от Казерта, близо до Неапол.

“Техният опит ще бъде полезен за други”, допълва той, без да изключва варианта и той да си стегне куфарите, ако нищо не се промени. “Положението е драматично. Като работещ с временен договор много добре усещам колко е трудно”, казва той.

Историите в неговия блог се развиват на фона на рецесията, която от две години задушава страната. Те разобличават често културата, толерираща щуробаджанащината, и корупцията.

“Искам да се върна в Италия, защото качеството на живот там е по-добро, но тук (в Белгия) имам заплата, за която не мога да мечтая у нас, и трудът ми се цени и признава”, казва Микаела Паскучи, 27-годишна служителка на ПрайсУотърхаузКупър в Брюксел.

“Ще се върна, дори да е за половин заплата, стига да става дума за почтена работа”, казва Наташа Музардо, 28-годишна докторантка в университета в Майнц.

“Да, ще се върна, но при условие че, за да се реализирам, не съм принудена да правя незаконни или ощетяващи ме компромиси, при условие че мога да постигна целите си, нищо че не съм “дъщерята на еди кой си”, при условие че Италия е готова да ме наеме на работа заради моите умения и да предпочете някой друг, само ако е по-добър от мен”, казва тя.

“След като съм живяла в чужбина и преди всичко на място като Силициевата долина, разбирам, че завръщането в Италия е възможно, но цената е висока. Ако човек го прави, то е защото така му диктува сърцето, а не заради кариерата”, казва Габриеле Скодити, 28-годишен мениджър проекти в Сан Франциско.

Проблемът с изтичането на мозъци не е нов за Италия, но придоби особено измерение с увеличаването на безработицата сред младите (40,5 процента сред младите между 15 и 24 години към април и 12 процента сред цялото население в трудоспособна възраст). Новото правителство на премиера Енрико Лета набляга на този проблем и не пропуска повод да повдигне въпроса.

В началото на юни той дори поднесе извинения на младите. “Най-големият ни дълг, който сега трупаме, повтаряйки грешките на предишните поколения, е към младите. Това е непростима грешка”, написа Лета, обещавайки “да освободи енергията в една задушавана от привилегиите, бюрокрацията и консерватизма страна”. Правителството трябва да представи проектите си за реформа тази седмица.

“Нека Лета направи нещо, вместо да иска прошка! Има нужда от много храбра политика. Никой не направи нищо за този проблем в продължение на 20 години”, казва Джанлука Спина, начело на Икономическия факултет на миланския Политехнически институт.

“Италия облага с прекалено много данъци труда си и с прекалено малко данъци недвижимите си имоти”, допълва той. “Не можем да намалим данъците, но можем да ги пренасочим. Но това ще бъдат трудни мерки, ...

Свързани новини: