Защо Южна Америка няма (голямо) желание да приеме Сноудън

ДПА

Предоставянето на убежище на издайника на американски тайни Едуард Сноудън би позволило на страни като Венецуела или Еквадор да заемат водещо място в медиите, за да подкрепят своята “антиимпериалистическа реторика” - но управляваните от леви лидери южноамерикански страни не искат да стигат твърде далеч в противопоставянето си на САЩ.

Южноамериканските страни “изпитват смесени чувства” по отношение на бившия сътрудник на разузнаването, за когото се смята, че е като в капан на московско летище и който поиска убежище от 21 страни, каза Майкъл Шифтър от вашингтонския мозъчен тръст “Междуамерикански диалог” (Inter-American Dialogue).

От една страна, случаят “Сноудън” е “огромно изкушение да направиш нещо, за да предизвикаш САЩ, да изпратиш послание и да разобличиш двойните стандарти и лицемерието” във Вашингтон, каза за ДПА Шифтър.

Но от друга страна има и една “тенденция на прагматизъм” във Венецуела, Никарагуа, Боливия и Куба, посочи той. Въпреки реториката си “те се опитват да се сближат със САЩ. Залогът са няколко важни неща и те в общи линии не искат да поемат риска от реална конфронтация със САЩ”.

Вашингтон даде да се разбере много ясно, че всяка страна, която приеме Сноудън, ще се изправи пред “много негативни последици”, както нееднократно заяви през последните няколко дни говорителят на Държавния департамент Патрик Вентрел.

По време на визита в Москва венецуелският президент Николас Мадуро предложи Сноудън да бъде поставен под “международна закрила”. Това означава, че бившият сътрудник на разузнаването е доста далеч от получаването на убежище от Каракас. Въпреки вербалните атаки на Мадуро срещу САЩ по време на неотдавнашната кампания за президентските избори след смъртта на неговия антиамерикански настроен предшественик Уго Чавес, Каракас и Вашингтон сега предприемат дискретни стъпки, за да подобрят отношенията си, както и за да намерят начин да върнат посланиците си. От 2010 г. нито една от страните няма посланик в столицата на другата.

Връщането им ще е в интерес главно на Каракас според източници, добре осведомени за преговорите между венецуелския външен министър Елиас Хауа и американския му колега Джон Кери по време на Общото събрание на Организацията на американските държави през юни в Гватемала.

Президентът на Еквадор Рафаел Кореа, който заяви преди седмица, че Кито “обмисля” молбата за убежище на Сноудън, също смекчи тона в изказванията си, след “приятелски и любезен” разговор по телефона с американския вицепрезидент Джо Байдън в края на миналата седмица. Еквадор вече се очаква да загуби митническите си преференции, които Конгресът в САЩ трябваше да поднови в края на юли.

Търговското решение се смята, че е взето още преди молбата на Сноудън към Еквадор за убежище. Но случаят даде възможност на някои конгресмени да напомнят на Кито за мащаба на икономическите интереси, заложени на карта.

Лидерите на южноамериканските страни, които може да са изкушени да приемат Сноудън, “искат да останат на власт, а за да останат на власт, са им необходими известни икономически облекчения, и във всеки случай САЩ, дори да не са единственият играч, си остават важен играч”, каза Шифтър. “И те преценяват внимателно всичко това”.

Куба също претегля плюсовете и минусите от предоставяне на убежище на Сноудън - и резултатът не е в полза на международния беглец.

“Куба няма никакъв национален или политически интерес да приеме Сноудън”, заяви за ДПА кубинско-американският експерт Артуро Лопес Леви от университета в Денвър, Колорадо. Хавана се готви да рестартира преговорите със САЩ по деликатни теми, свързани с миграцията, а освен това се опитва и да убеди Вашингтон да премахне островната държава от черния списък със страните, закрилящи терористи.

Държавите, които обмислят да приемат Сноудън, могат да срещнат и допълнителна пречка - обединения фронт срещу издайника на американски тайни, който обхваща целия политически спектър в САЩ.

“По ...

Свързани новини: