Кървави сблъсъци и масови арести след свалянето на Морси в Кайро

Военният преврат в египетската столица Кайро, който свали от власт в сряда вечерта президента Мохамед Морси, бе последван от кървави сблъсъци между негови поддръжници и противници и масови арести на лидери и членове на ислямисткото движение "Мюсюлманско братство", което стои зад сваления държавен глава. Египетската армия потвърди, че е задържала Мохамед Морси "превантивно", тъй като може стане обект на съдебно преследване. Морси е прехвърлен в министерството на отбраната, докато екипът му е задържан във военна сграда. Преди това всички бяха държани в клуба на Републиканската гвардия в президентския дворец.   Снощи армията свали първия демократично избран президент на Египет, суспендира конституцията и назначи за временен държавен глава председателя на Конституционния съд Адли Мансур, който в четвъртък положи клетва.    Мансур обеща да опази републиканската система, да спазва конституцията и закона и да проведе "свободни и прозрачни президентски и парламентарни избори в съответствие с истинската воля на народа".   ООН, САЩ и други западни страни призоваха за бързо предаване на властта на цивилно правителство, но същевременно не осъдиха категорично свалянето на Морси. Намесата на армията обаче бе подкрепена от милиони египтяни, включително опозиционни лидери и религиозни фигури, които очакват нови избори по нови правила.   Десетки хиляди изпълниха емблематичния площад Тахрир в Кайро да отправзнуват "втората революция" в страната, след като през 2011 година бе свален дългогодишният президент Хосни Мубарак.   Падането на първия лидер на Арабската пролет обаче повдигна въпроси за бъдещето на политическия ислям.   Насилие и арести след отстраняването на Морси   Най-малко 14 души загинаха, а стотици са ранени при сблъсъци между опоненти и привърженици на сваления Морси.   Най-ожесточени сблъсъци е имало в Александрия, Марса Матрух и Миния. Появиха се съобщения за стълкновения и в Кайро. Престрелка между поддръжници и противници на ислямистите избухнала в град Ел Фаюм.   Така общият брой на жертвите при масовите протести и размири, които съпътстваха свалянето на Морси, достигна 50.   Египетските сили за сигурност арестуваха председателя на политическото крило на "Мюсюлмански братя" и бивш председател на парламента Саад ел Кататни, предаде Ройтерс позовавайки се на източник от партията и на силите за сигурност.   Заедно с него е задържан Рашад Баюми - един от двамата заместници на висшия лидер на "Мюсюлмански братя". Вторият човек в ръководството на "Мюсюлмански братя", главният финансист на движението Хейрат аш Шатер, е арестуван днес в египетския курортен град Хургада, съобщи телевизия "Ал Арабия".   Египетският в. "Ал Ахрам" съобщи, че заповед за арест е издадена за 300 членове на "Мюсюлмански братя" и че силите за сигурност се готвят да разгонят митинг в подкрепа на сваления президент Морси край Каирския университет.   Египетската осведомителна агенция МЕНА съобщи, че полицията продължава усилията да арестува членове на ислямисткото движение, обвинени в провокиране на насилие и нарушаване на мира и сигурността.   Обама иска военните бързо да предадат властта на цивилни   Американският президент Барак Обама призова в Египет бързо да бъде избрано ново цивилно правителство и изрази дълбоко безпокойство от обстановката в страната.   "Призовавам египетската военна власт да предаде бързо и по отговорен начин всички правомощия на демократично избрано цивилно правителство чрез открит и прозрачен процес“, заяви в комюнике Обама след съвещание в Белия дом със съветниците си по националната сигурност.   В този период на несигурност призоваваме армията да гарантира, че се спазват правата на всички египтяни, особено правото на мирни събрания и на справедлив и независим процес пред граждански съдилища, каза Обама, апелирайки към всички страни да избягват насилието и да се обединят, за да гарантират трайното възстановяване на демокрацията в Египет.   Президентът обяви, че ще поиска съответните агенции и министерства да проучат законовите последици от новата ситуация във връзка с помощта от 1.5 милиарда долара, която Вашингтон отпуска всяка година на Египет. Тази помощ съгласно американските закони не може да се предоставя на страна, в която е извършен държавен преврат.   Малко по-рано влиятелният сенатор Патрик Лихи предупреди, че американският Сенат може да преразгледа въпроса за финансовата помощ за Египет след последните събития.   "Египетските военачалници твърдят, че не възнамеряват да управляват страната и се надявам да изпълнят обещанието си. Американското законодателство в това отношение обаче е категорично: американската помощ се прекратява, ако демократично избрано правителство бива отстранено от власт чрез военен преврат“, посочи Лихи.   Генералният секретар на ООН нарече "обезпокоителна" намесата на армията за свалянето на президента Морси, като същевременно заяви, че исканията на протестиращите египтяни са легитимни. От решаващо значение ще е бързото укрепване на цивилния ред в съзвучие с демократичните принципи, каза Бан Ки-мун.   Европейският съюз призова всички страни в Египет да се върнат бързо към демократичния процес, най-вече чрез нови президентски избори.   Военните никога не са си отивали   Американският вестник "Вашингтон пост", коментира, че военните лидери, които дълго време са управлявали Египет, всъщност никога не са си отивали.   "Засега свалянето от власт на Морси подчертава непостоянството на демокрацията в най-голямата арабска страна около две и половина години след като друго народно въстание подтикна военните да сложат край на трийсетгодишното управление на Хосни Мубарак", коментира вестникът, цитиран от БТА.   Политически анализатори, на които се позовава изданието, отбелязват, че колкото и горещо да бива приет този ход на военните от либерално и светски настроените египтяни, той не вещае нищо добро за демократичното бъдеще на страната.   Според тях дори и да се произведат бързо избори в страната, бъдещите цивилни лидери ще управляват със съзнанието, че армията може да се намеси по всяко време.   За Морси това бе горчив и позорен край на една бурна година на болезнени политически битки, които в крайна сметка отчуждиха милиони египтяни, пише "Ню Йорк таймс".   Изданието отбелязва, че разпадащата се икономика и недостигът на електричество и горива са довели до нарастване на недоволството срещу правителството.

Прочети цялата новина

Свързани новини: