Македония още търси балканския път към ЕС

В началото на юли 2013 г. европейската реалност в региона е много по-различна от тази към края на 2005 г., когато Македония получи статут на кандидат за членство в ЕС - акт, който предизвика национална еуфория. През този период Хърватия, която изпреварваше само с една година в интеграционното темпо в сравнение с нашата страна, започна преговорите със съюза, докато Сърбия, залостена в сътрудничеството с трибунала в Хага и несъгласията около статута на Косово, се мъчеше да започне преговорите по Споразумението за стабилизиране и асоцииране, документ, който Македония подписа през 2001 г.През 2006 г., когато поемаше изпълнителната власт, премиерът Никола Груевски обяви в експозе пред депутатите приключване на задълженията за членство в ЕС до 2010 г.

Нашите най-искрени амбиции са да започнем преговори за членство през 2007 г. или през този период поне да получим дата за започване на преговори. Нещо, което отчасти ще зависи от нас и отчасти от положението вътре в ЕС, заяви Груевски.

Седем години по-късно Македония остава със същия статут - кандидат за членство в ЕС, който с голяма доза пораженчество чака всички нови решения на Брюксел, докато евроскептицизмът в страната нараства. Единственото придвижване се случи през 2009 г., когато кандидатският статут бе възнаграден с препоръка за преговори. Оттогава местната общественост чака дата за начало на преговорите, а междувременно около нас станаха крупни придвижвания.

Хърватия, която преди няколко години прескочи бариерата със Словения, от понеделник официално е членка на ЕС, а няколко дни преди това Сърбия получи сигнал за начало на преговори след като постигна договор с Косово. Миналата година статут на преговарящ получи и Черна гора, която не беше независима държава през 2005 г., когато Македония стана кандидат за членство в ЕС.

България пък, която стана член на ЕС през 2007 г., се явява като още едно възможно препятствие на пътя на Македония към ЕС, освен дългогодишния спор, който имаме с Гърция. Как трябва да се постави Македония на местния терен от аспекта на новото разположение в региона в отношенията с ЕС е въпрос, който се налага след като нашата страна изобщо не беше взета предвид на неотдавнашния Европейски съвет в Брюксел, което беше голямо събитие за повечето балкански страни.

Университетският професор Намзи Малики казва, че в такава ситуация би било добре да се постигне договор за специален статут в отношенията между Македония и ЕС, което, както посочва, съществува като възможност в европейското право. По такъв начин Македония като европейски кандидат би могла да използва по-голяма част от привилегиите, които носи членството в ЕС. С това би се преодолял вакуумът, докато продължават преговорите с Гърция, а същевременно би се подкрепила и мотивацията на македонските граждани за влизане в ЕС, посочва Малики.

Университетският професор Стево Пендаровски подчертава, че македонските власти трябва веднага да поискат обновяване на консенсуса за стратегическите приоритети на държавата и за начертаване на червените линии.

Те, както казва той, трябва да запознаят опозицията и от македонския, и от албанския блок за това какво е положението с проблема с името и с интеграциите и какви са сега условията - дали има изостряне на критериите, тъй като от 2008 г., когато бе наложено гръцкото вето в НАТО, измина много време. В противен случай, добавя Пендаровски, управляващата гарнитура носи цялата отговорност за неуспехите в интеграционния процес, какъвто бе и случаят досега.

Нашият събеседник посочва за пример комуникацията между политическите фактори в Белград. Преди смяната ...

Свързани новини: