Св. Сисой Велики, Св. Валентин, презвитер Римски,

Св. преподобни Сисой Велики

Преподобни Сисой се родил в Египет. Бил ученик на св. Антоний Велики, който го въвел в строг монашески живот. След смъртта на своя учител преподобни Сисой се поселил да живее в една пустинна планина, наречена Антониева, понеже на нея по-рано се подвизавал сам св. Антоний. След непрестанни постнически подвизи и молитвени бдения Сисой стигнал до такова духовно съвършенство, че станал незлоблив като дете. Затова Бог го надарил с благодатна сила да изцерява болни, да изгонва нечисти духове и да възкресява мъртви. Цели 60 години преподобни Сисой се подвизавал в пустинята. При него идвали за съвет монаси и миряни от далечни места. За тях той бил извор на жива мъдрост. Преди смъртта лицето му засияло като слънце. Монасите стоели около него и се чудели на това явление. А когато старецът издъхнал, цялата килия се изпълнила с чудно благоухание. Св. Сисой починал в дълбока старост през 429 година.

От младини обикнал Бога, преподобният Сисой поел игото на кръста и с усърдие последвал Христа, подвизавайки се в египетските пустини с подвизите на поста. Той водел равноангелски живот и със смирение и молитва побеждавал пълчищата на невидимите врагове. Блаженият Сисой пребивавал на една пустинна планина, където преди се подвизавал преподобният Антоний Велики[1], и бил подражател на неговото житие. За своето смиреномъдрие той получил такава благодат от Бога, че дори възкресявал мъртви. Патерикът[2] разказва и следното за свети Сисой.

[1] Паметта на свети Антоний Велики се празнува на 19 януари.
[2] Патерик, или Отечник – книга от отците или за отците. Така се наричат сборниците от кратки повести за живота на подвижниците или от техни поучителни слова.

Един мирянин се отправил при авва Сисой на Антониевата планина за благословия заедно с малкия си син. Случило се така, че по пътя момчето се разболяло и починало. Но баща му не се смутил и с вяра го отнесъл при стареца. Когато влязъл в килията, той паднал пред него и положил в нозете му умрелия си син, сякаш изпросвал благословията и молитвите на преподобния. След като старецът се помолил и подал благословията си, мирянинът излязъл и оставил умрялото дете в нозете му. Свети Сисой не забелязал, че детето е мъртво, и като предположил, че още очаква благословия, казал:

- Стани, дете, и си върви.

И мъртвият веднага възкръснал и тръгнал след баща си.

А той, като видял сина си жив, се върнал с него при стареца и му благодарил. Като разбрал, че е възкресил мъртъв, светецът много се натъжил, защото не желаел славата на чудотворец, и забранил на човека да разказва за случилото се до самата му кончина.

Веднъж братята попитали боговдъхновения отец:

- Ако някой брат падне в грях, достатъчна ли ще е една година, за да се покае?

- Жестоки са тези думи – отговорил старецът.

Тогава братята казали:

- Значи съгрешилият трябва да се кае само шест месеца?

- Много е – отговорил старецът.

- Може би – отново попитали братята – за покаянието му са достатъчни четиридесет дни?

- И това е много – пак отвърнал той.

После добавил:

- Вярвам в милосърдието на Човеколюбивия Бог, и ако човек се покае от цялата си душа, Бог ще приеме покаянието му до три дни.

Един брат отново попитал стареца:

- Как да постъпя, отче, понеже паднах в грях?

- Изправи се, чедо – отговорил старецът, – и ще се спасиш.

- Но след като се изправих, паднах отново – отговорил братът.

- Отново се изправи – казал старецът.

- Докога – запитал братът – ще продължава моето падение и изправяне?

- Докато не дойде краят ти и те застигне или в добро, или в зло. Затова трябва винаги да пребиваваме в изправяне, та в него да ни застигне кончината ни.

Преподобният отец имал един ученик на име Аполос. По силата на вражеското коварство сред другите изкушения у него се появило желанието да придобие свещенически сан. На сън му се явили бесове в образа на светители, които го хиротонисали за епископ. Когато се събудил, той започнал да моли стареца да му заповяда да иде в града при архиерея, за да приеме ръкополагане за свещеник. Но старецът му забранявал и с поучения го вразумявал да не търси сан, по-висок от своето достойнство. Огорчен от постоянните поучения и наставления на стареца, Аполос тайно избягал от него и се отправил при свои роднини в Александрия, за да може с тяхно съдействие по-скоро да получи презвитерски сан. Когато вървял по пътя, срещнал бяс в образа на необикновено висок човек. Той бил гол и черен, с отвратително лице, с дебели устни и железни нокти. Бил подобен на звяр, но в същото време приличал и на мъж, и на жена. Разпространявайки смрад, бесът показвал пред Аполосовите очи такова безсрамие, че дори не може да се опише. Той се хвърлил на врата му, прегръщал го и често го целувал. Аполос се ограждал с кръстното знамение и се опитвал да се отскубне от ръцете му.

Но бесът му казал:

- Защо бягаш от мене? Знай, че си мой и аз те обичам, защото изпълняваш моите желания. Затова и дойдох да те съпровождам, докато не изпълня всичките ти желания докрай.

Аполос не бил в състояние да понесе неговия смрад и безсрамие, вдигнал очи към небето и високо извикал:

- Боже, по молитвите на моя отец Сисой, помогни ми и ме избави от тази напаст!

Тогава бесът отстъпил от него, преобразил се в красива гола жена и му казал:

- Ела и удовлетвори желанието си, защото много пъти си ме успокоявал с помисли в сърцето си!

- Исках – добавил бесът – да те направя свещеник и епископ, но молитвите на Сисой, сластолюбивия старец, ме прогонват от тебе.

С тези думи бесът станал невидим.

Обзет от силен страх, Аполос се върнал при стареца и като паднал пред него, му изповядал всичко и молел за прошка. Той разказал и на братята какви страдания е претърпял от дяволската прелест и как му помогнали молитвите на преподобния Сисой.

Наистина молитвата на преподобния била силна да прогони бесовете. Тя прогонила измъчващия го нечист дух и от друг ученик на стареца, на име Авраам. Всички зли духове бягали от него и не смеели да се приближат до храбрия и непобедим Христов воин.

Преподобният Сисой живял в пустинята шестдесет години. Когато вече бил на смъртен одър, заобиколен от братя, лицето му се озарило от светлина и той им казал:

- Ето, дойде авва Антоний.

После помълчал малко и отново казал:

- Ето, дойде ликът на пророците.

И отново просиял и казал:

- Ето, дойде ликът на апостолите.

И двойно просияло лицето му и той беседвал с невидимите лица.

Братята го молели:

- Отче, кажи ни с кого беседваш?

А той отговорил:

- Ангелите дойдоха да ме вземат, но аз ги моля да ме оставят още малко, за да мога да се покая.

- Ти нямаш нужда от покаяние, отче – казали му братята. На това старецът отговорил:

- Наистина не зная дали съм положил поне началото на своето покаяние.

Но всички братя знаели, че той е съвършен в добродетелите.

След това отново, още по-силно просиял и лицето му станало като слънце, а всички много се изплашили.

Тогава старецът казал:

- Ето, иде Господ, гледайте всички. Той казва: донесете Ми избрания съсъд от пустинята!

С тези думи преподобният предал духа си на Господа[3]. В този момент блеснала мълния и килията се изпълнила с благоухание.

[3] Преподобният Сисой Велики починал около 429 г.

Завършил с такава блажена кончина временния си живот, преподобният Сисой се преселил във вечния. И сега съжителства с Христа и се наслаждава на Неговото Лице, заедно с онези ликове на светиите, които видял при кончината си.

По молитвите на преподобния наш отец Сисой да се сподобим и ние с тази радост чрез благодатта на нашия Господ Иисус Христос, на Когото слава во веки. Амин.

Статията "Св. Сисой Велики, Св. Валентин, презвитер Римски," бе публикувана първо в OFFNews.bg.

Прочети цялата новина

Свързани новини: