Обама е предпазлив към намеса в Близкия изток

Асошиейтед прес

От Египет през Сирия до Ирак - администрацията на Обама е твърдо решена да покаже, че повече няма да си мръдне пръста, за да спасява страни, изпаднали в хаос по собствена вина.

Президентът Барак Обама отдавна е дал ясно да се разбере, че е за външна политика на консултации и преговори, а не на намеса в упоритите и в повечето случаи съпроводени с насилие бунтове в Близкия изток, и тази седмица също показа, че няма намерение да се отклони от този път, дори и за да спре размириците в Египет - един от най-важните арабски съюзници на САЩ.

Американски представители разкриха, че завчера администрацията на Обама е отправила остри предупреждения до тримата основни играчи в поредната криза, обхванала Египет, когато стотици хиляди протестиращи бяха наводнили площад “Тахрир” в Кайро с искания президентът Мохамед Морси да се оттегли заради твърдолинейната си ислямистка политика, а могъщата египетска армия се канеше да го отстрани.

Администрацията не стигнала дотам да поиска от Морси да предприеме конкретни стъпки, като вместо това направила убедителни предложения, подплатени с милиарди долари американска помощ, за да се успокои напрежението.

Американските представители пожелаха анонимност, тъй като не били упълномощени да говорят публично за деликатната дипломация, целяща да успокои ситуацията и да защити статута на Египет като стожер на близкоизточната стабилност. Въпреки това предупрежденията се оказаха неспособни да умилостивят протестиращите, събрали се на мястото на Арабската революция в Египет отпреди две години, много от които обвиняваха САЩ, че взема страната на Морси.

“САЩ само се грижат за собствените си интереси. Ще заложат само на печелившия кон, а печелившият кон винаги се избира от народа”, каза на площад “Тахрир” във вторник вечерта свръхконсервативен член на движението на салафитите, представил се само като Амр, на 31 години. “В края на краищата народът е този, който казва кой остава и кой си отива”.

Не е учудващо, че Обама, който се мъчи да се справи с възстановяваща се икономика, уморено от войни общество у дома и принизен статут на САЩ на глобална суперсила в чужбина, не желае да нагазва в чужди конфликти. По време на предизборната си кампания той обеща да сложи край на войната в Ирак, което и стори през 2011 г., а сега планира да изтегли повечето, ако не и всички, американски войници от Афганистан до края на идната година и неизбежно с приближаването на крайния срок ще се натъкне на горещи молби от Кабул да промени решението си.

Проучвания на общественото мнение в САЩ сочат, че две трети от американците са били против войните в Ирак и Афганистан.

“Отговорностите на новия век не може да падат само върху плещите на Америка”, написа Обама през 2010 г. в своята Стратегия за национална сигурност. “Нещо повече, нашите неприятели биха се радвали да видят как Америка изтощава силата си, като се нагърбва с прекалено голямо бреме”.

Въпреки натиска от някои членове на Конгреса и от съюзниците й в чужбина, администрацията на Обама до миналия месец отказваше да предостави оръжие на сирийските бунтовници, които от повече от две години воюват за свалянето от власт на сирийския президент Башар Асад. Въпросните оръжия - скромен набор от автомати, муниции и ръчни противотанкови гранатомети, бяха отпуснати едва след като американското разузнаване стигна до извода, че Асад е използвал химически оръжия срещу собствения си народ.

Други близкоизточни страни със сунитско мнозинство, най-вече Катар, ...

Свързани новини: