Принц Филип - престолонаследник, който тепърва ще покаже какво може

Франс прес

Престолонаследникът принц Филип, призован да стане седмият крал на белгийците, след като се оттегли баща му Албер Втори, е на 53 години. Тепърва обаче ще доказва, че може да се справи с управлението на страната, чийто суверен вече не свързва нерушимо фламандци и валонци.

Роден в Брюксел на 15 април 1960 г., принц Филип е най-големият син на Албер Втори и кралица Паола. Оглавява списъка от наследници на трона от 1993 г., когато издъхва неговият чичо - наставникът му крал Бодуен, по-голям брат на Албер.

През 1999 г. принц Филип, вече 39-годишен, взема за съпруга белгийската аристократка Матилда Д’Удекем Д’Акоз. Безспорно чаровна и с 13 години по-млада, тя внася нотки на обаяние в монархията, често смятана за скучна.

Филип и Матилда имат четири деца, сред които е принцеса Елизабет, родена през 2001 г., която се очаква някой ден да стане първата кралица на белгийците.

Астрид, единствената сестра на Филип, е омъжена за ерцхерцог Лоренц от рода Австрия-Есте, представител на Хабсбургите. Лоран - братът на принца, минава за “ужасното дете” в семейството. Говори се, че престолонаследникът има и полусестра - Делфина, незаконна дъщеря на Албер, държана настрана от кралската фамилия.

През 60-те и 70-те разбирателството между Албер, тогава наследник на трона, и Паола - неговата жена италианка, стига най-ниската си точка. Съответно двойката занемарява възпитанието на трите си деца, които често гостуват в приятелски семейства или търсят компанията на дворцовите шофьори и градинари.

Като малък принц Филип е свито, плахо дете - това задълго белязва неговия характер. Получава кажи-речи посредствено образование в брюкселското йезуитско училище, после в престижна католическа гимназия във Фландрия.

Продължава с военно обучение - усвоява уменията на боен пилот, парашутист и командос, после следва в британския Оксфордски университет и в Станфорд (САЩ), но си остава затворен младеж, който се чувства неловко на публични места.

През 1993 г. крал Бодуен ненадейно умира на 63-годишна възраст, без да остави деца; някои смятат, че Филип - тогава 33-годишен, ще го наследи. Политическата класа обаче преценява, че младият мъж, все още ерген, “не е готов”; на престола се възкачва баща му Албер.

И през следващите 20 години принцът продължава да се готви. Добил малко повече самочувствие, пуска брада и ръководи десетки икономически мисии по цялата планета. Но все още не се държи съвсем непринудено и спонтанно, не му достига дипломатичност и такт.

Най-сурови са оценките за него във Фландрия, където монархията - символ на държавното единство, се оспорва от мощно сепаратистко течение.

Щом Филип отправя критики срещу крайнодясната партия Влаамс беланг (Фламандски интерес), фламандският печат го упреква, че се гаври със задължението да не взема страна. Когато смъмря двама главни редактори на фламандски вестници, надига се вълна от възмущение. Но щом на два пъти повтаря същите изявления в Южна Африка, същите фламандски вестници го обвиняват в дилетантство.

С оглед парламентарните избори, насрочени през май 2014 г., Филип вероятно ще трябва бързо да покаже какво може. Партията Нов фламандски алианс на Барт де Вевер, която води в проучванията, заплашва да блокира съставянето на правителство, ако исканията й не бъдат приети. Сепаратисткото формирование настоява между другото монархията да изпълнява само протоколни функции, стреми се да й отнеме всякаква политическа роля.

БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: