Финансовият министър прогнозира: Бюджетният дефицит ще стигне до 2 % в края на годината

Фискалната стабилност остава приоритет, но не по начина, по който я разбираха предишните управляващи. Това каза министърът на финансите Петър Чобанов в предаването „Неделя 150” на БНР. Предвиждаме дефицитът да нарасне до два процента в края на годината, при 1,3 % дефицит, планиран в бюджета. Грубо това е около 600 милиона лева. В това няма нищо драматично, няма да се надхвърлят критериите от Маастрихт, коментира Петър Чобанов. Както е известно през седмицата премиерът Пламен Орешарски поиска актуализация на бюджета с 1 млрд. лева. Според неговото изявление в парламента публичните финанси на страната са се влошили с близо 8 млрд. лева, резервът се е стопил с 4 млрд. лв., като е стигнал 3.9 млрд. лв За същото време правителственият дълг се е вдигнал от 10 млрд. лв. в средата на 2009 г. на 14 млрд. лв. през февруари т. г. Според Орешарски предишното правителство е поело ангажименти за плащания по сключени договори за 1.1 млрд. лева със срок до края на тази година. Половината от тях не са планирани за бюджета за тази година, уточни премиерът и даде пример със задлъжнялостта на болниците, която е около 350 млн. лв. 3 млрд. лева задължения правителството трябва да покрива през настоящата и следващите години", посочи премиерът, без да уточни за колко от следващите години става дума. Той отново илюстрира думите си с емитирането на дълг в размер на 800 млн. лв. през февруари, за да бъдат платени субсидии на зърнопроизводителите. Срокът на изплащане на дълга е 6 месеца, или през август. Премиерът не посочи, че тогава ще бъдат преведени парите от Брюксел за тези платени субсидии, но пък финансовият министър обясни по-рано, че действително парите ще дойдат, но са лишили от гъвкавост резерва за покриване на разходите. Не е по-различно и икономическото състояние на сектора на държавните фирми. Наблюдава се рязко повишаване на задлъжнялостта на по-голяма част от тези фирми. Орешарски обясни, че само 12 големи фирми формират задлъжнялост от 5.4 млрд. лева дългове. От тези фирми осем са в енергийния сектор, чиято задлъжнялост е 4.567 млрд. лева. Според премиера огромният размер на дълга очертава трудно бъдеще на тези дружества. Орешарски отново посочи очертаващия се недостиг в приходите в бюджета, като изнесе официалните данни от месечния отчет за бюджетното изпълнение за май, публикуван преди няколко дни.
Оценките на НАП и митниците за очакваното неизпълнение на приходите за цялата година се доближават до 1 млрд. лева. Стартирани са мерки за подобряване събираемостта на приходите, въпреки това трудно можем да очакваме да се неутрализира действието на гореспоменатите фактори. Може да се очаква свиване на размера на изпълнение на приходите. Ускоряването на връщане на ДДС ще намали нетните приходи от ДДС", посочи е Орешарски. По отношение на разходите той обяви, че до края на месец май са одобрени разходи в размер на 357 млн. лева, от които 209 млн. лева са извънредни и непредвидени. Така за първите 5 месеца са изчерпани възможностите за гъвкавост, каза премиерът и повтори вече обявената от правителството мярка - свиване с 5% на разходите на всички централни ведомства.Орешарски бе скептичен, че тази мярка ще е достатъчно ефективна, защото до края на годината предстоят месеци със силно превишение на разходите над приходите. Дори прилаганите мерки за подобряване на събираемостта на приходите да дадат очакваните резултати, може да се очаква подобряване на изпълнението на приходите с 500-600 млн. лева. В разходната част на бюджета не са включени поети финансови ангажименти за близо 500 млн. лева. Разплащането на задължения към бизнеса ще ангажират допълни ресурси от порядъка на 150 млн. лева", каза той. Орешарски подчерта, че обявеният неотдавна пакет от социалните мерки няма отношение към плановете за актуализация на бюджета, а средствата за тях ще бъдат обезпечени чрез вътрешни размествания на разходи.
Пламен Орешарски допусна хипотезата да не се актуализира бюджетът, ако "не разплатим задължения към бизнеса и ако продължим водената до момента политика на извеждане на фискалните цели пред икономическото развитие - политика, която, всички сме убедени, даде крайно негативни резултати в последните години и която се преоценява дори и от привърженици на по-твърдия подход на управление в публичните финанси", каза в заключение той.
Финансовият министърът посочи, че може да "се поберем" в бюджета, но това означава да повторим политиката, която е била водена досега - т.е. да се спрат плащанията към бизнеса. "Когато през 2009 г. бяха спрени плащанията към фирмите, се получи най-големият спад в БВП в размер на 7.6 процента. Ние можем да се отнесем към бизнеса по същия начин, но ситуацията по отношение на икономиката няма да се подобри", каза той. По думите на финансовия министър не става въпрос за актуализация на бюджета в размер на един милиард лева, а за разлика в дефицита в размер на 600 милиона лева. Ще намалим приходите, които и без това няма да се изпълнят, каза той. Оценката на данъчните агенции за недостига на приходи е около 1 милиард лева. Обвиненията, че до момента изпълнението не говори в тази посока, не е основателно, каза Петър Чобанов. Категорично приходите няма да бъдат изпълнени. Ние можем да не актуализираме, но това означава, да не изплатим всички разходи, каза Чобанов. Според него актуализацията на бюджета се налага и защото трябва да започне работа вече по бюджета за следващата година. За да направим един добър бюджет за следващата година трябва да знаем на каква база стъпваме тази година, подчерта министър Чобанов. В бюджета в момента липсват буфери. Тоест имаме един централен бюджет, в който обикновено се оставят някакви пари в порядъка на 300 - 400 милиона лева, различно през различните години, с които могат да се посрещат непредвидени или в някои случаи предвидени разходи. Този буфер в момента е изчерпан, каза още министърът. Засега, без да се ориентираме към категорична оценка, смятаме дефицитът да нарасне не повече от 2%, тоест до 2% в края на годината, при 1,3% планирани в бюджета. Тоест няма нищо драматично, допълни Петър Чобанов.


Няма нищо драматично в искането на правителството за актуализация на бюджета, коментираха икономисти.
Бившият финансов министър Стоян Александров заподозря по-скоро политически цели в предложението за актуализация, отколкото икономически мотиви. "Нямам основание да не вярвам на колегите си Пламен Орешарски и Петър Чобанов, че са открили дупка в бюджета от почти 1 млрд. лева. Друг е въпросът дали тя може да се запълни и дали е въпрос на лошо планиране на бюджета от предното правителство, или и на лоша събираемост, която сега управляващите са длъжни да повишат, щом се налага", коментира той пред БНР.
Старши икономистът от Институт "Отворено общество Георги Ангелов е изненадан от съобщението за дупка в бюджета около 1 млрд. лв. "Няма данни, които да показват такова нещо, нито дори тенденция към дефицит в бюджета.Според него “дупката” в бюджета е "вид застраховка на управляващите, която ще им позволи да харчат повече". Той обаче смята, че обявяването на актуализация на бюджета плюс намерението да се теглят заеми може да е и опасно.Според независимият финансис Емил Хърсев, "всяко едно правителство, особено при промяна на политическата сила, която стои зад него, е нормално да промени бюджета, така че да отразява различната стратегия, която следва това правителство".Той не намира за "толкова ужасно" нещо актуализацията на бюджета, че да бъде възприемана като катастрофа.

"Държавите, които раздуват дефицити, не излизат по-бързо от криза, точно обратното. Трябва да се съкратят разходи в други сфери. Например прекалено много пари има в сектор "Сигурност и отбрана”, прекалено много пари се дават за субсидии. Няма никаква логика да продължава в такива размери субсидията за БДЖ и не само. Има доста държавни компании, които са на субсидии", каза анализаторът Владимир Каролев.

Прочети цялата новина

Свързани новини: