Ал Джазира, Евронюз: Кой протестира в България?

След демократичните промени през 1989 година животът в България стана твърде тежък, което обяснява протестите, белязали 2013 година и накарали хиляди хора да продължават да протестират срещу правителството дни наред, пише днес българската журналистка Мария Спирова в статия в сайта на телевизия “Евронюз”.

Протестиращите, обсаждащи сега парламента с искане за оставка на правителството, са от поколението, което около 1989 г. е било в началното училище и е израсло в общество на конфронтиращи се ценности и на трайна несигурност.

Те обаче са част и от поколение, което има достъп до повече информация, възможности да пътува и да прави сравнения, и контрастът, който откриват между действителността в България и в останалите европейски страни, е огромен.

Хората се умориха да живеят в безвремие. Досега 30-40-годишните българи мълчаха, заети с градене на кариера и с грижи за семейството си в среда на свиваща се икономика и растящо беззаконие и връзкарство, или планирайки емиграция.

Сега обаче те излязоха масово на улицата, заявявайки за първи път гражданската си воля. Протестиращите пред парламента чувстват, че младостта, мечтите и надеждите им са излъгани - след близо четвъртвековен преход в живота им не са настъпили значителни промени.

Докато през 90-те години Западът вероятно имаше желание да помогне на България, сега страната се смята за голяма напаст, озадачаващ пасив в периферията на Европейския съюз.

Демонстрантите, които участваха в бдения в студените ноемврийски нощи на 89-та година, скандирайки “Времената се променят! Времето е наше!” чувстваха, че светът ги гледа. Светът беше с тях, Желязната завеса изчезваше, някой им се притичаше на помощ.

Това, в крайна сметка, се оказа илюзия, но тя ги крепеше. Днес децата на същите онези протестиращи упорито искат оставката на поредното морално банкрутирало правителство, стоят в горещите юлски нощи на същите жълти павета, пред същата сграда на парламента, но сега вече знаят, че времената не са се променили и че са сами.

Протестите в България са отразени и от телевизия “Ал Джазира”, която помества на сайта си мнението на журналистката на свободна практика Мария Петкова, която живее в Кайро.

Протестите, които последваха назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС, бяха предсказуеми, пише тя. Още по-предсказуем обаче бе опитът както на управляващата коалиция, така и на опозиционни политически сили да разцепят общественото недоволство и да се възползват от него.

Настоящата политическа поляризация в България обслужва само една цел - да заличи от паметта на недоволните граждани факта, че сегашната криза в страната е резултат от провала на целия политически елит, а не само на една партия.

Целта е недоволните да бъдат убедени, че зад ъгъла все още чака някоя партия-спасителка. Има обаче едно течение в протестната вълна, което може да се съпротивява на тези опити и да дочака въвеждането на истински и смислени промени в България - децата на прехода, казва авторката на статията.

Българската левица и десница противопоставят сегашните на февруарските протести и тези въображаеми разделения бяха подети от някои чуждестранни медии, които ни информират, че сегашните протести били на “средната класа”, продължава Мария Петкова, която изразява несъгласие с твърдението, че в България има “средна класа”, не приема и клишетата за някакво противопоставяне на “образованите” градски жители срещу “необразованите” бедняци и жителите на селски райони.

Благодарение на продължителния провал на регионалното развитие при управлението и на десни, и на леви правителства, мнозинството жители на София са от село, защото почти не може да се намери работа другаде.

Същевременно, заради неспособността на политическия елит да насърчи икономически растеж и да реформира образователната система, да си “образован” в България не означава нищо. В страната ми е пълно с висшисти, които карат таксита или чистят хотелски стаи, пише Мария Петкова в англоезичната версия на сайта на “Ал Джазира”.

Докато политиците се опитват ...

Свързани новини: