Икономедийното лице на протеста и Борисов като надежда на новото дясно

След революцията #ДАНСwithme: десни, бесни и демокрация

Резюме:
Статията от младия социален психолог Николай Михалов, който пише от САЩ (да не се бърка с психииатъра със същото име - виж най-долу за автора) прави анализ как медийното отразяване на протестите от страна на “Икономедия” се опитва да им придаде точно определена либерална насока и да асоциира олигархията и мафията с не-десните. В тази картина само дясното е демократично, а полюсите са демокрация и олигархия. Старите антикомунисти от началото на 90-те “предават факела” към ново дясно обяснение, под стария лозунг “червени боклуци” и мисленето в “или-или” категории.

Група от протестиращите – професионалисти, „креативна класа“ в София, която е главен герой в „Икономедия“ – „красивите, интелигентните, плащащите сметки“, разбират управлението като услуга, която те си плащат. „Плащащите данъци“ изискват от държавата да е доставчик на добро управление. Плащам – очаквам – изисквам рекламация. Демокрацията обаче не се свежда до взаимен фонд; тя не е пазар. Гражданите са участници, а не консуматори на управлението. Смисълът е във включването на всички гледни точки на живеещите заедно, а не в разпределянето на дялове според вноската.

Борисов беше “новата надежда” на дясното за „Икономедия“, ДСБ, Евгений Дайнов и пр. Сега според автора Борисов отново е необходим и ще остане най-силната фигура вдясно. (Край на резюмето).

„Пет десни партии поставиха ултиматум на Орешарски“. Много мои познати от „Зелените“ бяха неприятно изненадани от поставянето им „от медиите“ в дясното пространство. За мен това беше логично продължение на работата на „Икономедия“ и либералната мрежа по отразяване и оформяне на протестите. Процесите на фрейминг (рамкиране, обяснение, интерпретиране) са ключови в един протест или социално движение. Те създават смисъл за това какъв е проблемът, кои сме ние и какво трябва да се направи [1]. Обясненията се създават в общуването, взаимодействието и разказването на истории в движението и между движението и неговите врагове и съюзници. Като смислосъздаващ процес, обясняването не използва формална логика, а по-базови човешки инструменти като метафори [2], заместване на абстрактното с предметно и свързването на новото/непознатото с познатото [3].

В един протест си съперничат много обяснения. Но някои надделяват. Един от доминиращите създатели на смисъл около протестите е „Икономедия“. В този текст ще покажа как чрез отразяването на протестите „Икономедия“ (и силите зад нея) се опитват да разширят дясното пространство в българската политика и да му предадат конкретна (либерална) насока.

И така, към момента от протеста имаме искането за безусловна оставка на Орешарски, нови избори и реформи на правилата (Харта2013) в няколко ключови сфери, така че олигархията да е невъзможна, а демокрацията да бъде “истинска”, a не фасадна. Имаме и намеренията за създаване на десен/демократичен/граждански (в зависимост от говорителя) блок за рестартиране на системата. В съзвучие с това, в разказа на „Икономедия“ основният конфликт е между „хората и мафията“, за демокрация срещу олигархията. Мои приятели казват: „Сега е време да се обединим реформаторите, няма леви-десни, има хора-мафия; да се обединим демократите, а после ще дойде време да обсъждаме десни, леви или други политики“. Разбирам такъв двуполюсен конфликт. Но освен край (на олигархическата власт), тези протести са и начало, в тях се създава смисъл, който ще определя политиката в България занапред. Не приемам безкритично посоката, задавана благодарение на разказването за протеста на „Икономедия“ и съюзниците й. Винаги, когато ви кажат, че нещата не са леви-десни, идеологически, бъдете нащрек за доминиращата идеология. Тя се представя като естеството на нещата, като „нормалността“, както стана модерно да се казва напоследък. В ...

Свързани новини: