Обама трябва да поднови посланието за ново начало към Техеран

В историята на иранско-американските отношения има не една и две пропуснати възможности, но избирането на умерен президент в близкоизточната страна е нов удобен случай, от който администрацията на Обама не е зле да се възползва.

Като начало ще е добре той да изпрати приветствено послание до своя ирански колега в деня на встъпването му в длъжност - 3 август. Консерваторите в Иран помнят поздравленията, изпратени от Махмуд Ахмадинеджад на Барак Обама през 2008 г., и не биха видели в това повод за упреци. А американските републиканци няма да могат да обвинят президента, че подкрепя фалшифицирани избори, защото повечето съюзници на САЩ в региона изобщо не правят избори.

Освен да признае за легитимен един изборен процес, в който участва към половината население, Вашингтон има и по-важна задача - да покаже на иранските управници, че е готов да потърси някакъв модус вивенди. Мощен сигнал би било и да вдигне американското вето върху участието на Иран в конференцията за Сирия “Женева-2″.

КЪМ ЗАТОПЛЯНЕ В ОТНОШЕНИЯТА

Преди почти четири години Барак Обама наистина потърси начин да подобри отношенията с Техеран. В телевизионно обръщение той спомена за пръв път от 1979 г. заклетия враг на САЩ - Ислямската република Иран. После на два пъти изпрати писма до Върховния ръководител, аятолах Али Хаменей.

За жалост тези усилия удариха на камък заради размириците след президентските избори през 2009 г. Оттогава иранско-американските връзки се влошиха, както никога досега. На 14 юни обаче в Иран настъпиха промени - изборите бяха спечелени от един умерен прагматик, Хасан Рохани. Победата му изненада всички местни и чуждестранни наблюдатели. Противно на очакванията вотът не бе нито маскарад, нито плод на уговорка между консерватори. Активността бе много висока, а резултатът - далеч от предвижданията.

Има обаче причини да бъдем скептични. Рохани в крайна сметка е човек, близък до режима вече 30 години и оцелял във всички вътрешни битки. Според някои избирането му се дължи на политически маневри или е параван, зад който все така да се развива ядрената програма. Други ще добавят, че докато в Иран има Върховен ръководител, президентът няма да има кой знае какво влияние.

И все пак тази победа е постигната не въпреки Върховния ръководител, а благодарение на него. Той бе упълномощил Рохани да се кандидатира, да получи отвсякъде необходимата подкрепа и да спечели. Случвало се е вече Али Хаменей да забрани на някой кандидат да участва в надпреварата (както стори при миналия вот с Али Акбар Хашеми Рафсанджани) - било директно, било косвено, чрез Съвета на пазителите.

Той обаче не отстрани Хасан Рохани, личния си представител в Съвета за национална сигурност, и не го лиши от благоволението си. Прочее президентът вероятно ще разполага с подкрепата на Върховния ръководител, за да управлява.

При все това Рохани далеч не е марионетка. Той навярно ще има разногласия с Върховния и няма сляпо да му се подчинява. Новият президент освен това е в добри отношения с реформаторите и центристите, които Али Хаменей се опита да изтласка встрани.

ПОВЕЧЕ ВЛАСТ ЗА ВЪРХОВНИЯ

Наистина конституцията отрежда повече власт на Върховния, отколкото на президента, но Рохани явно ще има силно влияние върху дневния ред и важните политически решения. Неговият начин да управлява ще се отрази на отношенията между Иран и останалия свят, по-специално във връзка с ядрената програма на страната.

За иранските лидери ще е трудно да пренебрегнат искането за промени, изразено по време на кампанията и потвърдено с победата на ...

Свързани новини: