Свободата и демокрацията могат да станат врагове (за събитията в Египет, Турция и другаде)

в. Файненшъл таймс

Думите свобода и демокрация изглеждат неразривно свързани - като джин и тоник или Лаурел и Харди. В реториката на мнозина западни политици двете думи “свобода” и “демокрация” са почти взаимозаменяеми. При представянето на своя “дневен ред на свободата” през 2003 г. президентът Джордж Уокър Буш приветства “най-бързия напредък на свободата през 2500-те години история на демокрацията”.

Сегашните политически трусове в Египет обаче показват, че свободата и демокрацията не винаги са едно и също нещо. Понякога може да са противопоставени. Египетските либерали, които подкрепиха военния преврат срещу президента Мохамед Морси, оправдаха действията си с вярването си, че макар и избрано, правителството на “Мюсюлманските братя” е застрашавало основните свободи.

Вярно е, че опашките за бензин, растящите цени на хранителните стоки и чувството за намаляваща сигурност в Египет бяха главната причина, които изкара на улиците милиони хора на протестни демонстрации срещу Морси. Обаче е също така вярно, че основни членове на египетското либерално движение въодушевено подкрепиха свалянето на избрано правителство.

Либералите се аргументираха, че Морси и “Мюсюлманските братя” потъпквали съдилищата, сплашвали медиите, не защитавали правата на жените и малцинствата и вкарвали все по-ислямистки оттенък в обществения живот, с обещанието, че предстои още.

Имало страхове, че именно демократичните свободи, които бяха дали шанса на “Мюсюлманските братя”, няма да бъдат гарантирани при управлението на партия, която в крайна сметка вярва, че получава инструкциите и властта си от Господ, а не от избирателите.

Египетският проблем не е единственият от този род. В Турция светските либерали демонстрират срещу правителството на Реджеп Тайип Ердоган и неговата Партия на справедливостта и развитието (ПСР).

За разлика от “Мюсюлманските братя” Ердоган може да се похвали със солидни успехи в икономиката. Въпреки това някои от оплакванията на истанбулските демонстранти са подобни на чутите в Кайро.

Те обвиняват турското правителство, че подкопава граждански свободи, уронва престижа на съдилищата, сплашва журналисти и подкрепя пълзяща ислямизация, която застрашава свободите на светски настроените турци - било то правото им да пият бира или да се обличат “неприлично”. Подобно на “Мюсюлманските братя”, ПСР в Турция отговаря на оплакванията на либералите като изтъква спечеления си на избори мандат за управление.

За страничните наблюдатели е изкусително да допуснат, че този сблъсък между демокрация и свобода е проблем, типичен само за мюсюлманските страни с ислямистки политически партии.

Това обаче не е вярно.

В момента в Шри Ланка избрано правителство активно подкопава независимостта на съдилищата и свободата на пресата. А през последните години станахме свидетели на обществени демонстрации срещу потъпкващи свободата действия на избрани правителства в Москва и Банкок.

В Русия, Тайланд, Турция и Египет част от проблема изглежда е пропастта между относително богатия и образован градски елит, който остава с по-малко гласове на избори от останалата част от страната - макар и с известни изборни измами в руския случай.

Дойде ли на власт, един избран популист с авторитарни инстинкти като президента Владимир Путин или Ердоган може да стъпче свободите, на които държи градската средна класа, а същевременно се обръща към “истинската нация” в малките градове и селата.

Подобни действия подкопават обичайното западно схващане, че гласуването на избори е основата на всички други свободи. Всъщност историята на самия Запад сочи, че гласуването на избори може да е последната извоювана свобода, а не първата.

Във Великобритания уважението към съдилищата и свободата на пресата до голяма степен се установи през XVIII век. Чак през 1928 г. обаче се гарантира правото на гласуване на всички мъже и жени на възраст над 21 години.

Във викторианската епоха е било общоприето да се смята, че е необходимо някакво минимално равнище на образование и собственост преди да се разреши на даден гражданин да гласува.

Когато достъпът до урните бе ...

Свързани новини: