Диагнозата на д-р Николай Михайлов за протеста и изпадналите десни

Протестиращите премълчават, че имат своя соанирана, интелигентна олигархия, казва психиатърът

Неотдавна д-р Николай Михайлов в предаването “Лице в лице” при Цветанка Ризова постави нелицеприятна диагноза на протестиращите, която някак медиите, симпатизиращи на протестите, се направиха, че не забелязват. Пускаме тук най-важното от анализа на д-р Михайлов поради все по-актуалното му значение.

…
Много хора очакваха този кабинет да остане, за да свърши работа по реабилитация на обществото от щетите на борисовото управление.
…

Имам един много голям въпрос, да не кажа упрек, към хората, които протестират. В самото начало реакцията беше много чиста, аз бях напълно солидарен с нея и присъствах там в първите няколко дена. По-нататък се разколебах вътрешно. Сега съм амбивалентен да присъствам там.

-  Кое ви разколеба?

-  Ще ви кажа кое. Първите дни имаха манталитета на отказ да се живее под регламента на една непублична олигархична власт. Първите дни гражданите не правеха разлика между ляво и дясно. Не търсеха партийна диференциация на гражданското струпване там, не се различаваха по партиен признак.
Сега започна едно преформулиране на този протест, доколкото той търси политическата си легитимация и някакъв политически изход от това, което става на площада. И започна наистина да прилича на опит за реванш на извънпарламентарната десница в насипно състояние, защото тя е това. Тази десница има следната характеристика: Нейните фенове от градовете и специално от центъра на София, имат една, бих казал, характерна надменност, едно самочувствие, което е забелязано от критично настроени и проницателни хора отляво. Забелязаха това. Забелязаха тази спокойна, самоуверена и в някакъв смисъл хедонистична гражданска инициатива, инициатива на удоволствието и на доброто прекарване вечер, семейно, дори и с кучетата. Дечурлигата са там, около това има някакви тромби, които произвеждат травматичен за ухото звук… Това, така да се каже, е малко или повече шик. То стана нещо като градска мода. Тези хора, през угрижените си, натъжени и яростни лица, което е много важно и съществено да бъде така, не проявяват същинската драма на българския народ.

- Коя е същинската драма?

- Същинската драма е наистина проточеният преход, страшната несправедливост, много голямата бедност. Оттук и усетът за това, че има някакъв разпад на протестите на февруарски и юнски. Такъв разпад има, и в дълбочина няма. Защото хората от февруари бяха граждани, започвам да мисля, че бяха малко повече граждани, защото гражданинът е патетично същество, същество с граждански страсти, и не се разхожда така фриволно на всяка цена. Съдейки отдалече, по силуетите на тези граждани (б. р. – протестиращите сега), те ще живеят общо взето прилично, при всички обстоятелства на българския злополучен политически преход и тъй нататък. Те нямат същински екзистенциални драми. Те нямат драмата на невъзможност да оцелееш, те нямат драмата на тези, които са близо до самозапалилите се осем души.
Нали тези, които протестираха февруари, те не могат да оцеляват именно паради липсата на морал и норма в политиката.

- Защото ние не позволихме морал, не спряхме краденето, ние позволихме да се качват върху главите ни, и затова едни някак кретат, някак преживяват, а други умират от глад. Това не е ли изкуствено поставяне на бариера?

- Ако на това гражданство сега моралните рецептори са така свежи, така раними, че откликват на всеки скандал, да бяха откликнали на скандала Борисов. Тука левицата, даже и Мая Манолова, защото тя напоследък проговори този аргумент, и го проговори накратко, късо и много ефективно – да бяха се изсипали на този площад, когато, не Пеевски трябваше да отиде в ДАНС, а когато Борисов отиде в МВР. И аз бих добавил – когато Борисов стана ...

Свързани новини: