Льо Тан: Как София вся съмнението за Хизбулла

Биволъ

За Лондон и Париж шиитското движение е преминало “червената линия”, сражавайки се заедно със сирийската армия

Съвещанията на 4 и 19 юни в Брюксел не дадоха никакъв резултат. Европейските дипломати само можаха да констатират техните несъгласия за природата на Хизбулла: терористическа за едните, важна фигура на ливанската политическа шахматна дъска за другите.

И вписването в “черния списък” на Евросъюза, дори само на военното крило на шиитската организация, какъвто компромис предлагаше Париж, за пореден път беше отложено за неопределено време. До голяма степен участието в бойни действия на Хизбулла редом с армията на Башар ал-Асад, както и обвинението за участие в антиизраелския атентат на летището в Бургас на 18 юли 2012, бяха елиминирали европейските колебания. Какво се случи всъщност?

Много наблюдатели посочват внезапната промяна на тона в София, за да обяснят провала на френско-британската инициатива, целяща да сложи Хизбулла в черния списък на Европа. Докато предишното правителство на консерватора Бойко Борисов ясно беше посочило участието на Партията на Господ в атентата в Бургас (седем жертви), новият външен министър, социалистът Кристиян Вигенин, даде заден ход, декларирайки малко след назначението си, че неговата страна няма “категорични доказателства”.

Изявлението му от 5-и юни мина почти незабелязано в неговата страна, потопена в социална и политическа криза, но имаше ефект на бомба при евроатлантическите партньори на България. “Това беше един вид саботаж” – коментира един дипломат, все още изнервен.

“Да угодиш на Москва”

За ливанският политолог Зияд Маджид, преподавател в Американския университет в Париж, промяната на курса в България “послужи най-вече за претекст на някои страни, за да оправдаят трудно формулируеми страхове, като например радикализацията на шиитската диаспора на тяхна територия или сигурността на техните войници на терена”. Предполага се, че такъв е случаят с Италия, Испания, Австрия, както и Швеция.

Но как да се обясни отмятането на София? “Може да се тълкува или като некомпетентност, или като френетично желание да се отличат от предишното правителство, но най-вече това е воля да се угоди на Москва”, анализира съветник на предишния шеф на българската дипломация, убедения атлантист Николай Младенов.

Погледнато от София, това измерение не предизвиква никакво съмнение. Бившите комунисти, от които произлиза Кристиян Вигенин никога не успяха истински да се превърнат в социалдемократи и запазиха привилегированите си връзки с руския “голям брат”. “Българските социалисти са често вектор на руските интереси. Никога обратното”, обяснява Иво Инджев, автор на много книги за тежката роля на Москва в региона.

Считана преди за “16-а република на СССР”, България се присъедини към ЕС през 2007 г. без истински да напусне орбитата на Кремъл. “Вие ще бъдете нашия троянски кон в Европа, разбира се в добрия смисъл на думата”, се беше дори пошегувал с “българските другари” руският посланик в ЕС Владимир Чижов.

Европейско разцепление

Днес България остава почти напълно зависима от Москва за снабдяването си с горива и руската компания Лукойл притежава главната рафинерия на страната. Към това се добавя и ядрената енергетика, с доставките на гориво и поддръжката на старата съветска централа Козлодуй, както и много спорния проект за построяване на нова централа за 10 милиарда евро, поверен на руската държавна компания Атомстройекспорт.

“Парите заместиха идеологията. Руснаците раздават щедро подкупи, за да придвижат техните пешки и се опират на съществуващи от много време мрежи” – продължава Иво Инджев. Тези мрежи често се преплитат със старите явки на баасистките арабски режими в Източна Европа. “Редовно откриваме едни и същи действащи лица когато трябва да се защитават интересите на Москва или да се прави бизнес с Башар ал-Асад или иранците” – потвърждава Атанас Чобанов (редактор на Биволъ б.ред), партньор на Wikileaks в България.

“Стар приятел в нужда се познава: ...

Свързани новини: