Жан-Клод Юнкер - последният динозавър на европейския проект

Несменяемият от 18 години министър-председател на Люксембург Жан-Клод Юнкер, който вчера обяви оставката си, беше доайен на лидерите в Европейския съюз и последният динозавър на европейския проект.Той е 58 години, но държи първенството по дълголетие начело на европейско правителство. Юнкер стана премиер през януари 1995 г., когато на власт още бяха Франсоа Митеран и Хелмут Кол.

Юнкер преживя дълбоката трансформация на Европейския съюз, провала на конституционния договор през 2005 г., влизането в сила на Лисабонския договор четири години по-късно, а после и дълговата криза и спасяването на еврото - задача, на която се посвети пламенно в продължение на осем години.

Някои го упрекваха, че заради Европа е оставил на втори план княжеството и така е допуснал престъпна небрежност към злоупотребите в разузнавателните служби, довела до падането му от власт. Но Жан-Клод Юнкер, член на правителството от 30 години, е изключително влиятелна фигура в политическия живот на Люксембург, където остава популярен въпреки скандала.

“Припомняйки си последните 30 години, бих казал, че през първите десет трябваше да бъда по-снизходителен към другите, а в последните три - по-малко снизходителен”, призна той наскоро.

Убеден европеец, той винаги се е усещал като на кръстопът, изложен и на френско, и на германско влияние. “Когато искам да говоря на френски, мисля на немски, а когато искам да говоря на немски, мисля на френски, така че накрая съм неразбираем на всички езици”, каза той веднъж с прословутото си чувство за хумор.

Тази близост с големите съседи не му пречи да ги иронизира, както когато каза, че “френско-германският оркестър никога не постига онова качество, с което може да впечатли политическите меломани”.

Юнкер, който ръководи една от най-малките страни в ЕС (с 537 000 души население), никога не се е притеснявал да повиши тон на големите, най-вече, за да не допусне френско-германски диктат. Той “има два катастрофални недостатъка: има собствено мнение и го изказва”, каза веднъж за него висш европейски представител.

Заради прямотата си вероятно не успя да получи през 2009 г. поста председател на Европейския съвет, за който копнееше. Юнкер отдаде това поражение на съпротивата на двама лидери - тогавашния френски президент Никола Саркози, който не го обичаше, и канцлерката Ангела Меркел.

Негова неизменна цел винаги е било насърчаването на европейския проект, но с федералистка визия, което през 2006 г. му коства престижната награда “Карл Велики” за принос към обединението на Европа.

Юнкер обаче винаги е съчетавал идеализма си със здрав разум, главно в служба на интересите на страната си, чието право на банкова тайна дълго бранеше със зъби и нокти. “За мен Европа е смесица от конкретни действия, които трябва да се предприемат, и силни, почти ревностни убеждения. Силните убеждения обаче не носят нищо, ако не се проявява прагматизъм”, сподели наскоро той пред германската телевизия.

Дете на следвоенната епоха (роден е на 9 декември 1954 г.), с баща, който насила бил зачислен във Вермахта, за Юнкер интересите на страната му винаги са били тясно свързани с европейската кауза.

Баща му е изиграл важна роля в живота му и като профсъюзен деец и металургичен работник. Това наследство превръща този заклет пушач и любител на коняка в човек с нетипична политическа характеристика: стълб на дясната люксембургска Християнсоциална партия, той не крие недоверието, което буди у него крайният либерализъм.

Наскоро Юнкер изтъкна необходимостта да се обърне повече внимание на социалното измерение - “бедното дете на Европейския икономически и валутен съюз”. “Юнкер е ...

Свързани новини: