“Докато протестите набират сила и присъединяват безчетно много чуждестранни столици и центрове на българската имиграция, в родината българските политици продължават да се правят на глухи и да не осъзнават, че в София не 20, а 20 000 човека протестират и че не става въпрос само за София, а и за Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора, както и Париж, Лондон, Франкфурт, Виена, Мюнхен, Берлин, Брюксел, Лос Анджелис, Сан Франциско, Ню Йорк и един куп други големи градове, които вече са толкова много, че не могат да се изброят лесно.

Докато родните политици твърдят, че са избрани с гласовете от Кюстендил и че това е най-важното, хилядите български емигранти напомнят за себе си, че и те преди това са живели в България, но са я напуснали поради важни причини. Това са същите причини, поради които няма раждаемост в България, населението застарява, а младите си събират багажа за други страни”, пише Желязков в писмото си до OFFNews и допълва, че много от напусналите родината биха се върнали, но управляващите трябва да чуят призивите на народа.

“Нас не ни интересува кой с какви самолети къде е ходил или с какви футболни отбори е играл, не ни интересува кой с кого ще се съди и с кого щял да се саморазпрява. Не искаме да слушаме политическо празнословие 24/7 или да гледаме едни и същи омаскарени физиономии по телевизионните екрани. Ние искаме нещо много просто – законност и справедливост. Дайте път на градивните процеси, а не на деструктивните. Този Парламент още от самото си начало бе заченат от реваншизъм и единственото, заради което бе даден 121-ият глас, бе за да има политици в затвора. Само това е причината. Тука не става въпрос за закони, за България 2020, за бъдещето на младите, за демографската криза, за доходите, за цената на тока и т.н. Днес 240-те са там, за да се разправят един с друг и да се чоплят взаимно в миналото си.

 

А българският народ продължава да се опитва да бъде коректив. Той не се предава. Ние винаги сме живели трудно, но никога не сме се отказвали. И днес няма да се откажем”, пише Стефан Желязков.