Америка е в авангарда на глобалната градска революция

Наследството на Голямата рецесия изглежда е преразпределянето на властта към градовете

През цялата история на САЩ икономическите шокове са преправяли системата на държавно управление. Фискалният колапс на щатските правителства през 30-те години на 19-и век отприщва конституционните реформи, които определят това как щатите харчат и взимат кредити до наши дни.

Голямата депресия роди съвременното федерално правителство чрез нови институции като Комисията за ценните книжа и борсите. Голямата рецесия заедно с политическите и фискални вторични трусове, които я съпътстват, премества траекторията на властта надолу, далеч от федералното правителство и дори от щатските столици към градовете и агломерациите, които движат икономиката.

Тези общности не чакат Вашингтон, затънал в политическа ненавист, да им казва какво да правят. Те извършват “градска революция”, като вършат работата, необходима за увеличаване на работните места и преструктуриране на своите икономики. Далас, Денвър, Лос Анджелис и Маями използват местни ресурси, за да повишат частните инвестиции в определящата облика на икономиката инфраструктура като транзитните системи, пристанищата и летищата.

Бостън, Кливланд и Ню Йорк пренасочват своето развитие към иновативен, продуктивен и движен от износа икономически растеж, а не към смесицата от изграждане на стадиони и домове плюс потребление отпреди рецесията. Чикаго, Хюстън и Сан Антонио работят за интегрирането на имигрантите, правят ранното образование всеобщо достъпно и осигуряват на младите работници уменията, от които се нуждаят, за да са конкурентни в глобален мащаб.

Лидерската роля на градовете по аспекти от американската конкурентоспособност е естествено продължение на тяхната икономическа мощ. Стоте най-многолюдни градски района са само на една осма от територията на САЩ, но те са дом на две трети от населението и произвеждат три четвърти от брутния вътрешен продукт (БВП). Нещо по-важно, на тях се падат над 90% от образованите работници, модерните работни места в промишлеността, получените патенти и транспортираните стоки - активи, от които страната има нужда, за да постигне икономически растеж.

Демографските сили, по-специално застаряването на населението, също променят структурно разпределението на федералните и щатските ресурси. До 2023 г. федералното правителство ще харчи 1,6 трилиона долара повече годишно за мандатни програми като Medicare и Medicaid, отколкото през 2013 година, според прогнози на бюджетната служба на Конгреса.

В резултат се очаква федералните разходи за сектори, различни от отбраната, да намалеят до най-ниското си равнище като дял от БВП от 60-те години на 20-и век. Големите градски центрове ще помогнат на САЩ да се приспособят към това положение, като използват умно обществените ресурси за катализиране на частни и граждански инвестиции.

И накрая, градските райони са в тон с механизма на функционирането на икономиките и обществата в наши дни. За разлика от щатските и федералните правителства те са оглавявани не само от избрани лидери, а от управленски мрежи, бизнес, университетски и граждански лидери, които прекрачват партийни и юрисдикционни линии. Те не могат да си позволят лукса да влизат в препирни, когато мостовете се срутват и работните места изчезват. Тези нови лидери разрешават проблеми и вършат работа.

Системата на държавно управление в САЩ ще изглежда по много по-различен начин след едно десетилетие. Вашингтон ще върши по-малко неща, като ще се съсредоточи върху приоритети като националната отбрана и социалното подпомагане на възрастните и бедните хора. Градовете, агломерациите и водещите щати ще поемат още повече от бремето на инвестирането в придаващата облика на икономиката инфраструктура и образованието.

Това е добре дошло. Вашингтон и щатските столици мажат инвестициите като фъстъчено масло върху филия хляб, като често ...

Свързани новини: