Египет - кризата се изостря въпреки помощта от Залива

Франс прес

Милиардите долари, обещани тези дни от страните от Залива, ще бъдат само отсрочка за Египет, който е на ръба на фалита. Сегашните политически сътресения в Страната на пирамидите стават на фона на тежки икономически трудности, посочват експерти.

Милионите египтяни, които настояваха за отстраняването на президента ислямист Мохамед Морси, го обвиняваха, че е оставил икономиката да излезе от релсите с увеличаващи се инфлация и безработица, наред с хроничния недостиг на горива.

По бензиностанциите, които бяха обсадени в обстановката на паника, предшествала свалянето на Морси от армията на 3 юли, вече отново има гориво. И бързо редица монархии от Залива обявиха общо 12 милиарда долара помощи.

Само че несигурността и политическата нестабилност отдалечават още перспективата за връщането на туристите, които са един от основните източници на приходи за страната, както и за възобновяването на чуждестранните инвестиции, сринали се след падането от власт на Хосни Мубарак в началото на 2011 година.

Има риск преговорите за заема от 4,8 милиарда долара с Международния валутен фонд (МВФ), които се точат от две години, да се окажат безкрайни, тъй като засега страната няма нито пълно правителство, нито план за реформи, който да представи.

“Дори да има споразумение по заема (от МВФ), не мисля, че това ще се изрази в приток на инвестиции. Страната преживява сътресения от 2011 година, стана сцена на военен преврат и се стреля по хората на улицата. Трудно може да се говори за привлекателна обстановка”, посочва финансовият анализатор Андрю Кънингам.

В краткосрочна перспектива помощта, дошла от Залива - 5 милиарда долара от Саудитска Арабия, 4 милиарда от Кувейт и 3 милиарда от Обединените арабски емирства - дава глътка въздух.

В края на юни Египетската централна банка на практика имаше само 14,9 милиарда долара валутни резерви (спрямо 36 милиарда долара в началото на 2011 година), с които може да плати вноса, необходим на страната, само за три месеца.

Парите от Залива биха могли да позволят на страната да продължи да внася през идните месеци продукти от първа необходимост и най-вече пшеница - Египет е най-големият вносител на пшеница в света. Ще може да купува от чужбина и някои видове гориво.

“В тази страна с население 84 милиона души всеки четвърти човек живее под прага на бедността и оцелява благодарение само на субсидираната пшеница”, голяма част от която се купува от чужбина, посочва Себастиан Понсле, анализатор от френската консултантска компания Agritel.

Инжектирането на пари от Залива обаче не е решение в дългосрочна перспектива, посочва Кънингам. Египет вече получи през миналата година милиарди долари от Катар, които само отсрочиха падежите.

“Това е само временен кърпеж. Предизвикателствата са огромни и те са структурни. Египетската икономика се управлява лошо от десетилетия и с Морси нещата не се оправиха”, твърди експертът.

Най-новите данни сочат силно увеличение на безработица, която засяга вече 13,2% от трудоспособното население в сравнение с 8,9% преди три години. А мнозина са мнение, че тези официални цифри са много под действителните.

Към това се прибавя упадъкът на образователната система и здравния сектор, ширещата се корупция, огромната администрация и мизерните заплати; режимът на субсидиране на основни продукти, който тласка нагоре бюджетния дефицит, оценяван на 11,5 на сто от брутния вътрешен продукт.

“Ще трябва да се преразгледа цялата система”, посочва Ахмед Галал от Форума за икономически изследвания в Кайро.

Номинирането за премиер на новото правителство на Хазем ел Беблауи, бивш финансов министър с дълга кариера във финансови институции, изглежда е израз на волята ...

Свързани новини: