Опозицията в Тунис се опитва да копира свалянето на ислямистите в Египет

Светските противници на оглавяваното от ислямистите правителство в Тунис се опитват да имитират съмишлениците си в Египет, които приветстваха военния преврат срещу ислямисткия президент Мохамед Морси. През 2011 г. тунизийците дадоха пример, като въстанаха срещу своя лидер ветеран и вдъхновиха египтяните да отхвърлят техния дългогодишен лидер с народни бунтове, които предизвикаха и други такива в целия арабски свят. Сега свалянето от власт на Морси на 3 юли активизира светските туниски опозиционни групи, които виждат шанс да бъде свалено от власт и тяхното свободно избрано ислямистко правителство, но тунизийската армия не дава признаци, че е готова да се намеси, за разлика от египетските военни. Млади туниски активисти създадоха своя версия на египетското протестно движение "Тамаруд", като заявиха, че са събрали 200 000 подписа под петиция срещу "Ан Нахда" - умерена ислямистка партия, подобна на египетските "Мюсюлмански братя". Те призоваха за масови протести на 25 юли - националният празник на Тунис, настоявайки за служебно правителство, което да ограничи властта на ислямистите и да стабилизира западащата икономика. Ден след свалянето на Морси "Нида Тунс" (Призив за Тунис) - основната светска опозиционна групировка, поздрави египтяните "за победата им" и призова за правителство на националното спасение в Тунис. Нейният лидер, Беджи Каид Есебси, бивш министър-председател, обвини ислямистите, че се стремят да контролират всички аспекти на държавата и разкритикува икономическото и политическото им управление. "Нида Тунс" и няколко други опозиционни партии се срещнаха миналата седмица, за да се опитат да съставят общ фронт. "Тунис не изглежда имунизиран срещу случилото се в Египет", каза политическият анализатор Юсеф Уаслати. "Мюсюлманските братя" в Тунис може да бъдат сполетяни от подобна съдба, особено в светлината на безпрецедентното сближаване между разнообразни политически течения в опозицията с цел отстраняване на ислямистите от власт." Но дори ако опозицията се обедини и огромни тълпи излязат на улицата на 25 юли, правителството, което включва и две светски партии, не изглежда в непосредствена опасност да падне, имайки предвид неохотата на туниската армия да се намесва в политиката. В Тунис, както и в Египет, армията отказа да потушава предимно мирните демонстрации, които сложиха край на 23-годишното светско управление на президента Зин ал Абидин бен Али през януари 2011 г. Но туниската армия остана встрани от политическия преход, който включваше избори, спечелени от "Ан Нахда", която след това сподели властта с някои от светските си съперници. Командващият армията подаде оставка миналия месец и приемникът му положи клетва миналата седмица. Обратно, мощната армия на Египет, която е излъчила всички президенти на съвременната република, пое властта от Мубарак и я предаде едва преди година, когато кандидатът на "Мюсюлманските братя" Морси стана първият свободно избран лидер на страната. Светският президент на Тунис Монсеф Марзуки осъди свалянето на Морси, с което разгневи временните власти в Кайро. Коалиционното правителство вече премина през важен тест тази година, когато на 6 февруари убийството на опозиционния лидер Шокри Белаид разпали най-тежките безредици в страната след падането на Бен Али. В крайна сметка "Ан Нахда" умилостиви народния гняв, като сформира ново правителство, което включваше голям брой независими представители. Основателят на ислямистката партия Рашид Гануши е прекарал 22 години в изгнание във Великобритания, където по собствените му думи е видял как различни религии могат да функционират в плуралистична политическа система. Неговите съидейници в Египет, където "Мюсюлманските братя" са основани през 1928 г., бяха преследвани и често хвърляни в затвора по времето на Мубарак. Все пак, въпреки относителния прагматизъм и умереност на "Ан Нахда", тя има тежката задача да управлява една разединена страна, където се засилват социалното напрежение и икономическите трудности, както и твърдолинейните салафитски ислямистки групи, от които опозицията се страхува. "Тази среща е повратна точка", каза анализаторът Уаслати за срещата на опозиционните партии миналата седмица, която според него може да спомогне за мобилизирането на тунизийците срещу оглавявяното от ислямистите правителство и да фокусира "народния гняв срещу повишаването на цените, безработицата и разпространението на религиозния екстремизъм". Ахмед Садик, един от лидерите на левия "Народен фронт" на Белаид, заплаши с улични акции, ако призивите на опозицията за правителство на народното спасение останат нечути. "Ако нашите опоненти настойчиво пренебрегват искането ни, ще предприемем действия, чрез които ще наложим волята на народния натиск. Ние не се страхуваме да излезем на улицата и дори да бъдем убити", заяви Садик. "Има връзка между Египет и Тунис. Тук легитимността на ислямистите също е напълно изчерпана", каза той. Политическият анализатор Софиан бен Фархат заяви, че поражението на "Мюсюлманските братя" в Египет ще има отзвук и на други места. "Това е окончателният крах на политическия ислям в страните от Арабската пролет след катастрофалния му провал. Тунис може да бъде следващата страна", смята той. "Ан Нахда" и нейните коалиционни партньори предупредиха миналата седмица за последиците, ако Тунис бъде тласнат към неизвестното, и призоваха народа да си извлече поука от случилото се в Египет. Те може да се утешават с одобрението на западните лидери, които все още виждат в Тунис модел за демократичен преход в региона. Френският президент Франсоа Оланд при посещението си в Тунис в началото на юли каза, че неговите домакини "вървят в правилната посока", като направи положително сравнение с Либия, Египет и Сирия. "В Либия преходът беше опетнен от насилие, в Египет беше спрян след отстраняването на избрания президент, а в Сирия волята за промяна доведе до война", каза той. По БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: