Офшорките ще бъдат отрязани и от приватизацията

Законът за офшорките, с който ще бъде забранено участието им в търгове с бюджетни и европейски средства, ще е готов до две- три седмици. Това обяви председателят на бюджетната комисия в парламента Йордан Цонев от ДПС по време на съвместно заседание с икономическата комисия, на което беше изслушана вицепремиерът Даниела Бобева за законодателната програма в областта на икономическата и финансовата политика. По този начин кабинетът ще изпълни поетия ангажимент за забрана на участието на фирми с неясен собственик до публичните финанси, както обеща премиерът Пламен Орешарски още при представянето на управленската си програма. Това е нашият отговор срещу нелоялната конкуренция и източването на бюджета, каза Йордан Цонев. Законопроектът предвижда още да бъде забранено и участие на офшорни дружества в приватизацията на държавни и общински активи. Когато става въпрос за банки, застрахователни дружества и пенсионни фондове и други финансови институции, ще има изрично изискване крайният собственик да е ясен, каза Йордан Цонев. Той призова Комисията за финансов контрол (КФН) да излезе с позиция по сделката за покупката на най-големия пенсионен фонд у нас "Доверие“, зад която стои офшорна компания, свързвана с името на банкера Цветан Василев. Цонев призова КФН да се съобрази с правилата на все още пишещия се и неприет закон. Финансовият министър Петър Чобанов също призова КФН да спре сделката. По закон единствено финнасовия регулатор може да се произнесе дали продажбата отговаря на закона. "Не може пазарният лидер в пенсионното осигуряване да бъде продаден по един непрозрачен начин“, каза Йордан Цонев. Участието на офшорните компании в тръжни процедури с публични средства се ограничава и с промени в Закона за обществените поръчки, който беше представен от вицепремиера Даниела Бобева като "Законопроект на шансовете“. Очакваните ефекти са намаляване на административната тежест за компаниите и шанс за малкия и среден бизнес, посочи Бобева. Чужди фирми печелят обществените поръчки Около 62% от обществените поръчки в периода 2008 – 2012 г. са спечелени от чужди компании, а останалите от български. Това сочи представеният анализ на данните от Агенцията за обществените поръчки, съобщи вицепремиерът Даниела Бобева. Така тя индиректно потвърди тезата на българския бизнес, че големите пари от европейските фондове отиват в чужди компании. За този период са подписани общо 88 519 договора за 31.8 млрд. лв., което е средно по 5-6 млрд. лв. годишно. Единствената голяма поръчка от 4 млрд. лв. е сключена между Министерството на транспорта и държавното предприятие "БДЖ Пътнически превози“. Около 15% от стойността на поръчките, което е 4.86 млрд. лв., са отишли в 20 изпълнители. Не мога да ви отговоря дали сред тези топ 20 компании има офшорни или не, защото няма легална дефиниция, каза Даниела Бобева на депутатите. Според нея обаче е тревожно, че само две от дружествата са публични, което е проблем. Годишният обем, договарян в строителния бранш, е около 2.7 млрд. лв., още толкова е в сектора на доставките, под милиард лева отиват за услуги и съвсем символична стойност са за конкурси, каза Бобева. Органите, които възлагат търгове по Закона за обществените поръчки (ЗОП), са 5106. Намаляване на бюрокрацията, разширяване на достъпа на стартиращи компании и на малкия и среден бизнес, е-обществени поръчки са консенсусните теми, около които няма спор по бъдещите изменения, каза Бобева. Спорни остават въпросите, свързани с изключването от тръжните процедури на добива за дървесина, създаването на гори, доставката на спортни артикули. Разнопосочни са и предложенията за промяна на праговете, които определят кога да се направи обществена поръчка. Бизнесът иска покачване на праговете, докато неправителственият сектор и администрацията настояват за запазване на сегашните нива, посочи Бобева. Оспорването на решенията на тръжната комисия пред Комисията за защита на конкуренцията като първа инстанция също остава спорен въпрос. Тръжната документация става безплатна Предложените промени в ЗОП предвиждат мерки за намаляване на бюрократичната и административната тежест на фирмите. Това означава, че компаниите вече няма да са длъжни да представят справки, които ги има в публичните регистри, а администрацията служебно ще е длъжна да провери тази информация, обясни Бобева. Тръжната документация става безплатна, като компаниите ще имат свободен достъп до нея чрез интернет, предвижда друго законодателно предложение в ЗОП. По думите на Бобева ще бъдат въведени и стандартни образци. Незабавно ще се връща гаранцията за участие в търга на неспечелилите кандидати, предвиждат още промените. Това е любимата точка на премиера Пламен Орешарски, отбеляза Бобева. Спорно отпадане на искането за оборот В законопроекта е включено и предложението за отпадане на искането за оборот през последните три години от участниците. Причината е, че сега то действа като преграда за участие в търговете на малкия и среден бизнес, както и за стартиращи компании, посочи Бобева. Тя призова към този текст от законопроекта да се подходи внимателно, защото лично тя има колебания за неговата ефективност. Противниците на мярката, сред които са основно общините, изтикват като аргумент, че така могат да бъдат завлечени от некоректна фирма или от компания, която фалира по време на изпълнение на поръчката, взела е парите, но не я е изпълнила. Като компромисен вариант се предвижда да се даде право на възложителя на обществената поръчка да преценява икономическите критерии за участие, каза Даниела Бобева. По-големи гаранции за подизпълнителите С промените в ЗОП се дават и по-големи гаранции за подизпълнителите на поръчката и се прави опит да се спре некоректната практика да не им се плаща от страна на главния изпълнител, посочи вицепремиерът Бобева. При големите поръчки в строителството се въвежда задължително условие 30% от стойността на поръчката да се изпълнява от подизпълнители. Ако главният изпълнител на поръчката не се разплати с подизпълнители, той няма да има право да участва в следваща подобна поръчка, предвиждат още промените в ЗОП. Намалява се обемът от документи, изисквани от подизпълнители. Изрично се забранява главните изпълнители и подизпълнителите на поръчката да са свързани лица, изтъкна Бобева. Променя се и определението за икономически най-изгодна оферта. Предложените промени предвиждат още дарителите на публични организации да нямат право да участват в организирани от тях тръжни процедури за времето, за което е направено дарението, съобщи още Бобева. НПО: На вас се падна задачата да промените историята "Впечатлен съм от законопроекта. Виждам в ход гражданското общество и участието му в управлението. Това е начинът да се чува гласът на гражданите“, похвали Бобева Йордан Цонев. Той все пак съзря недостатък, който обаче ще се реши по време на гледането на законопроекта в парламента. Той е свързван със залаганите технически подробности в тръжната документация. Така се отива до предварително определяне на бъдещия победител, каза Йордан Цонев. Той даде пример с европейски проект за обновяване на градския транспорт по програма "Регионално развитие“, при който в тръжната документация било заложено каква да бъде скоростната кутия на автобуса. Оказало се, че този критерий се изпълнява единствено от Мерцедес. Цонев не посочи за кой от седемте големи града, които изпълняват такива поръчки, става въпрос. "На вас се падна задачата да промените историята“, така започна похвалното си слово за Бобева пък представител на неправителствена организация, подкрепяща правителството на Орешарски.

Прочети цялата новина

Свързани новини: