176 години от рождението на Васил Левски

Днес честваме 176 години от рождението на Апостола на свободата. Благодарим на екипа на “Българска история” за публикацията.

Васил Иванов Кунчев се ражда на 6 юли (18 юли нов стил) 1837 в Карлово. През 1845 започва образованието си в килийното училище в Карлово. Година по-късно вече учи в местното взаимно училище. Едва на 14 години Васил остава без баща. Неговият вуйчо Василий Караиванов започва да се грижи за него и младият Васил става негов послушник. В периода 1852-1854 живее в местния светогорски метох и учи църковно пеене. След като вуйчо му се премества в Стара Загора, Левски го последва и завършва II клас на Старозагорското класно училище. Поради отличния успех на младежа вуйчо му обещава, че един ден ще го изпрати на учение в Русия. Това така и не се случва. През 1856-1857 учи в свещеническото училище на даскал Атанас Иванов в Стара Загора, а на следващата година приема монашески сан дякон с име Игнатий, главно заради обещаното обучение в Русия. През 1858 е ръкоположен за йеродякон и става църковен певец в църквата “Света Богородица” в Карлово.

Какво е накарало този човек с вероятно светло бъдеще в духовническите среди да се захване с революционна дейност? Тук е мястото да отдадем заслуженото на друг голям български революционер - Георги Сава Раковски, който по това време разгръща мощна пропагандна дейност, имаща силно влияние върху българската младеж. През 1861 в следствие на икономическа криза в империята и стопанска политика, потискаща българите, в революционните среди настъпило раздвижване. Калоферецът Стоил Попов и Левски полагали едни от първите усилия да повдигнат народа на борба. Естествено българското общество по онова време било крайно неподготвено за бунт и първият революционен напън на Левски бил неуспешен.

Вместо да се откаже от народното дело на 3 март 1862 Левски напуска родния си град и се отправя към Сърбия, за да се присъедини към Първата Българска легия, организирана от Раковски. Според легендата, по време на военни упражнения той направил “левски скок” и получил своя прякор. Освен прякора си обаче Левски получил и контакти с българската революционна интелигенция, а и първият си боен опит, като се сражава храбро с турските части. След разтурянето на легията се присъединява към четата на дядо Ильо войвода. През 1863 за кратко е в Румъния. Лятото, завръщайки се в България, е затворен в Пловдив за няколко месеца поради участието в легията. След застъпничество на видни българи е освободен. През зимата на същата 1863 за кратко посещава класното училище на Йоаким Груев. Тук е хубаво да се отбележи, че любознателността е основна черта в характера на Левски, но разочарованието от празните обещания на вуйчо му го отдалечава от науката и го насочва към революционните идеи.

През 1864 навръх Великден дякон Игнатий завинаги скъсва с монашеството, като реже косите си и сваля расото. Този акт, извършен пред най-близките, е изключително символичен. Левски радикално зачерква досегашния си живот и се отдава на революционна дейност – превръща се в Апостола на свободата. От 1864 до началото на 1867 в различни български селища (Войнягово, Еникьой и Конгас) се занимава с учителска дейност, като междувременно развива революционна пропаганда и подготвя местни дружини, които дават отпор на турски и черкезки разбойнически банди. През пролетта на 1867 заминава за Румъния, където по препоръка на Раковски е избран за байрактар на четата на Панайот Хитов.

В Белград укрепва познанствата си от Първата легия и се запознава с нови революционери, сред които Ангел Кънчев и Любен Каравелов. Скоро след организирането на легията, сръбското правителство започва да се държи крайно зле с легионерите и в крайна сметка и Втората легия е разтурена. Поведението на тамошното правителство променя революционния мироглед на Левски завинаги. Той осъзнава че всяка помощ, осигурена от чуждо правителство в никакъв случай не е безкористна. Досега той се е съгласявал с теорията на Раковски, че бунтът трябва да бъде постигнат чрез намесата на чети, навлизащи в България от чужбина. Опитът с четата на Панайот Хитов, нейният неуспех и първите му революционни стъпки още през 1861 подсказват на Левски, че погледът на революционерите трябва да се насочи към вътрешността на страната. Само изграждането на стабилна комитетска мрежа в рамките империята би могло да подготви народа за въстание. Тази стратегия, макар и първоначално трудно наложена от Левски, ще бъде възприета от всяка една бъдеща българска революционна организация – чак до ВМРО. През февруари – март 1868 Дякона трябва да отложи плановете си поради тежка операция, от която трудно се възстановява.

Възстановил се от операцията, Левски заминава за Румъния, поради преследванията, на които са подложени легионерите от сръбското правителство. През август 1868 отива в Букурещ, където се свързва с “Българското общество”, което ще осигури и паричните средства за първата обиколка на Левски из България. Есента на същата 1868 съдбата сякаш на шега събира великаните на революционната мисъл – Левски и Ботев. Двамата живеят при изключително тежки условия в изоставена мелница край Букурещ и безспорно оказват влияние един на друг.

На 11 декември 1868 година, с параход от Турну Мъгуреле, Левски тръгва за Цариград. От там започва първата си обиколка във вътрешността на страната, както вече споменахме,подпомогнат от “Българско общество”. Левски посещава Пловдив, Перущица, Карлово, Сопот, Казанлък, Сливен, Търново, Ловеч, Плевен и Никопол. Той се свързва с доверени познати и проучва обществените настроения и готовността на народа за бунт. Той е обнадежден от постигнатите начални резултати и на 24 февруари се завръща в Букурещ. На 1 май 1869 Апостолът предприема втората си обиколка. Този път той се снабдява със сведения за вътрешни дейци, пълномощно и прокламация. Прокламацията и пълномощното, били издадени от името на Привременното правителство в Балкана – естествено такова не съществува, но Левски правилно преценява, че по-лесно ще печели сърцата на хората, ако се представи от името на авторитетна организация. Левски създава и връзки в Румъния – като Данаил Попов, който първоначално го препоръчва на брат си в Плевен, а по-късно служи на Апостола като връзка с емигрантските среди във Влашко. Братът на Попов запознава Левски с хора, верни на освободителната борба в градове, близки до Плевен и така започва изграждането на комитетската мрежа. Първи стъпки в изграждането на комитети освен в Плевен се правят още в Ловеч, Троян, Карлово, Калофер, Казанлък, Пловдив, Сопот, Чирпан и други селища. По време на втората обиколка Левски преосмисля преценката си за готовността на народа за скорошно въстание и заключва, че има нужда от много по-задълбочена подготовка.

На 26 август 1869 година Левски се завръща в Букурещ. Имащ ясна представа за обстановката в България и за възможността за успех на комитетската мрежа, Левски трябва да убеди емигрантската революционната интелигенция в правотата на своите идеи. Първоначално среща пълно неразбиране сред революционерите, които още таят надежди за чужда помощ. В края на 1869 Левски заедно с Каравелов участва в основаването на БРЦК. Макар и Каравелов да възприема някои от идеите на Левски – двамата водачи на революционното движение се разминават в някои основни свои възгледи. За Каравелов участието на съседните балкански народи в бъдещата революция е абсолютно задължителна докато Левски смята, че това би спомогнало за бунтът, но основната тежест трябва да падне върху самото българско население. Според Левски докато българите не са напълно готови за самостоятелно въстание, те не трябва да влизат в никакви съюзи със съседни народи и правителства (Апостола много добре си спомня отношението на сърбите към легионерите в Белград).

Разочарован от неразбирането, което среща сред емигрантите, Левски през май 1870 се завръща в България и се заема с доизграждането на комитетската мрежа и създаването на ВРО (вътрешната революционна организация). За столица на организацията е избран Ловеч, а комитетът там се смята и за БРЦК. По този начин през 1870-1872 в българските революционни среди съществуват не само две основни идеологии, но и два централни комитета – Каравеловия в Букурещ и този на Левски, който действа в България. ВРО все повече заприличва на мощна революционна организация. Левски прозира, че за делото са нужни средства, които могат да бъдат осигурени чрез, презираното от него, чорбаджийско съсловие. Събирането на средствата според Дякона трябва да бъде доброволно, но при отказ революционният терор е позволен. Левски не прекратява напълно връзките си с Букурещкия БРЦК - той ги поддържа най-вече чрез Данаил Попов, както вече споменах. През 1871 БРЦК изпраща на Левски двама помощници – Ангел Кънчев и печално известния Димитър Общи.

От началото на 1872 ВРО поема курс за обединение с Букурещкия БРЦК. Естествено тази дейност на Левски била приветствана и от 29 април до 5 май 1872 се състои първото общо събрание в Букурещ. Изработени са програма и устав на организацията. Проекта за структурата на БРЦК на Левски е пренебрегнат за сметка на идеите на Каравелов. Вместо два централни комитета (в Букурещ и България) , както досега, се приема да съществува единен БРЦК с неизвестно местонахождение. Според устава всеки член на ЦК, “дето и да бъде той, може да представлява всичкия централен комитет, ако само той има в ръцете си пълномощно писмо”. Такова писмо е предоставено на Левски и той получава неограничени (в рамките на организационния устав) правомощия за дейността си във вътрешността на страната.

С пълномощното писмо на 1 юли 1872 Левски се завръща в България и продължава дейността си по организирането на комитетите. Междувременно насочва вниманието си към доставянето на оръжие. Принудителното събиране нa средства, най-вече от чорбаджии, става честа практика. След събранието в Букурещ организациите в България стават все повече и повече, а хората, които се назначават за помощници на Дякона, не му помагат особено. Поради тази причина той решава да раздели страната на революционни окръзи. Всеки окръжен център трябва да ръководи местните революционни комитети в окръга. Революционните окръзи, учредени от Левски, са: Орханийски (Ботевградски), Търновски, Сливенски, Ловешки и други. Организирането на цялата страна на окръзи от Левски е осуетено от сътресенията, които настъпват в БРЦК през 1872 и 1873, довели и до смъртта на Апостола на свободата.

Основният виновник за случилото се счита, че е Димитър Общи. Наложен от ЦК на Левски за негов помощник, Димитър Общи е силно недисциплиниран, самолюбив, дребнав, словоохотлив и като цяло неподходящ за революционна дейност. Освен всичко друго той плете интриги срещу Левски, стремейки се да изземе функциите му. Левски дори пише на ЦК с молба да “обуздае” Димитър Общи. ЦК излиза със становище, потвърждаващо ръководната функция на Левски, но както събитията ще докажат, действията на ЦК са безрезултатни. Дякона по начало бил съгласен обирите на държавни институции да се превърнат в практика за набиране на средства, но едва когато организацията е почти съвършено изградена и готова да се защити от ответната реакция на имперските власти. Ето защо Левски категорично забранява на Димитър Общи да извърши планувания обир на турската поща в прохода Арабаконак. Въпреки забраната Димитър Общи действа на своя глава и на 22 септември 1872 извършва обира. Първоначално полицията приема версията, че обирът е извършен от “уволнени войници”, както докладват някои свидетели. Поради бъбривостта на някои от участниците обаче властта скоро разбира истинската цел на обира и залавя организатора Димитър Общи. Заловеният, вместо да следва неписаните конспиративни закони, решава, че трябва да се покаже на света, че обирът е политическо деяние и започва да разкрива имена и подробности около организацията.

Турското правителство получава неоспорими доказателства за съществуването на конспиративна бунтовна организация на територията на империята, водена от вече издирвания Васил Левски. Научавайки, че Димитър Общи издава всичко, Левски предупредил местните организации да вземат мерки. Междувременно ЦК излиза с неясна и неадекватна позиция по отношение на обира. ЦК предписал първо да се нападне затворът и да се освободят задържаните, а ден по-късно настоява за преждевременно вдигане на въстанието. Левски също обмислял нападение над затвора, но преценява, че то може да им пагубни последствия  за организацията. Вдигането на въстание в обстановка на повишена бдителност на правителството също било немислимо. Все пак като привърженик на принципа на вишегласието Левски не отрекъл решенията на ЦК еднолично, а заставил всеки комитет да отговори на нареждането на ЦК. Общото мнение съвпадало с това нa Левски – народът бил все още крайно неподготвен за въстание. Левски решава, че трябва незабавно да замине за Румъния и да разубеди БРЦК относно решението им за въстание, излагайки им народните настроения. В същото време той нарежда на вътрешните комитети все пак да се подготвят усилено за бунт. Мнозина другари съветват Левски да се прикрие докато вълненията отминат. Междувременно правителството създава мрежа от шпиони, които трябвало да открият Апостола.

Левски заминава за Ловеч, където пристига на 25 декември 1872. Положението, което заварва там е изключително тежко. Комитетът не действа адекватно, а и полицията е на крак. Къщата на председателя на комитата – поп Кръстьо е под наблюдение и среща между него и Апостола е невъзможна. Левски тръгва с Никола Цветков на 26 декември за Търново. В самара на коня на Цветков е архивът на организацията. Вечерта остават да пренощуват в Къкринското ханче, чийто съдържател бил и член на комитета – Христо Цонев Латинеца. Според общоприетата теза там Левски трябвало да се срещне с поп Кръстьо, който го предава. Според други версии предателската вина не бива да се хвърля върху попа. Апостолът на свободата бива заловен от заптиета, които са обкръжили ханчето. Дяконът опитва да си пробие път чрез стрелба, но е ранен и хванат. От Къкрина е върнат в Ловеч, оттам закаран в Търново и София, където е съден. Пред съда Левски се държи изключително твърдо и не издава никакви подробности около организацията, като поема цялата отговорност за дейността върху себе си.

На 6 февруари (18 нов стил) 1873 Апостолът на свободата е обесен на мястото, където сега се издига неговият паметник в столицата. Смъртта му не просто предизвиква потрес и скръб сред революционните среди и в България и в Румъния, но и бележи началото на криза и сътресения, от които революционното движение никога няма да се възстанови напълно.

публикацията е реализирана със съдействието на: www.narodnapamet.com

Статията "176 години от рождението на Васил Левски" бе публикувана първо в OFFNews.bg.

Прочети цялата новина

Свързани новини: