Димитър Кенаров: „Червени боклуци“ е историческа инерция

Димитър Кенаров (1981, София) е български поет и американски журналист на свободна практика. Статии на Кенаров са публикувани в Esquire, Outside, The Nation, Foreign Policy, The International Herald Tribune, Boston Globe, The Ecologist и др. Автор на стихосбирките „Пътуване към кухнята” (2001) и „Апокрифни животни” (2010), преводач на Елизабет Бишъп на български. Негови пътеписи са избрани три пъти за годишната антология „Най-добрите американски пътеписи“. Обикалял е като журналист Балканите и е наблюдавал протестите в Турция. Димитър Кенаров завърши неотдавна своя репортерски проект за американския Център Пулицър на тема шистов газ и фракинг „Шистов газ: от Полша до Пенсилвания“.

- Вие имате непосредствени наблюдения и от Турция, и от България, можете ли да „теглите чертата”, да видите общите неща?

- Ако трябва да говорим за обща идеология, което ни свързва през XXI век, това е екологията и природата като цяло – глобалното затопляне, разпадащите се екосистеми, дезертификацията, сигурността на водните ресурси, на храните. Мисля, че това са проблемите, които ни свързват в момента. Ако хората се ориентират политически към малките местни общности, то е със знанието, че споделяме една планета и сме напълно зависими от околната среда, в която живеем. В най-буквален смисъл, ние сме част от една и съща екосистема. Нашият нов Интернационал е природата. Вижте протестите в Турция, които започнаха от желанието да се спаси един парк в Истанбул, но като цяло бяха продукт на бунта срещу огромните инфраструктурни проекти в Турция и цялостната експлоатация на природните ресурси, без да се зачита правото на глас на местните общности. Т.е. липсата на демократичност.

От екология тръгнаха и протестите в България – тези срещу шистовия газ миналата година, както и срещу презастрояването на Витоша, Пирин, Черноморието. Сегашните протести се организираха срещу конкретното назначение на Пеевски и след това цялостно срещу правителството на Орешарски, но като дух те са продукт на миналогодишната окупация на Орлов мост – в много по-масов вариант. От екологията, разбира се, произтичат и много други неща, говорим за ресурси, за световна икономика, за начина, по който работи капиталът. Екологията е точно тази отправна точка, която е достатъчно конкретна в днешно време и достатъчно ясно може да служи като пътеводител в иначе доста мътното идеологическо пространство..

- А българският протест сега екологичен ли е, според вас?

- Той е екологичен, донякъде буквално, но в по-голяма степен метафорично, т.е. протестът е нравствено екологичен. Замърсяването на политическата среда в България е огромно и вече абсолютно нетърпимо и това се вижда много ясно, по-ясно от когато и да било. В конкретния случай аз съм оптимист и мисля, че протестът, дори и да не може да свали правителството – а той ще го свали – вече е успешен. Дори и ако политическата класа не може да бъде тотално сменена, вече има достатъчно ясна критическа маса, която има изисквания и която не просто говори абстрактно за демокрация, както досега, а поддържа основния принцип на демокрацията с действия. А този принцип е обществен натиск върху политиците, непрекъснат обществен натиск без значение кое правителство е на власт. Оттук нататък няма връщане назад, дори и протестите да затихнат временно. Мисля, че точно това е хубавото, което може да произтече от тези протести - не да гледаме непременно как ще се променят лицата в политическата система, макар това да е важно, а доколко гражданите дейно могат да участват в тази политическа система. Не само като пускат бюлетини веднъж на четири години, а и като непрекъснато ...

Свързани новини: