ГЕРБ се разпада, не му пречете

ГЕРБ окончателно и необратимо се разпада. Въпреки че създателят му и едноличен собственик на ГЕРБ, ЕООД Бойко Борисов на пръв поглед изглежда цял.

А ТОЙ беше казал: "За да се разпадне ГЕРБ, трябва да се разпадна аз. За да се разцепи ГЕРБ, това означава да се разцепя аз. За моя радост и за ужас на противниците ни, все още се намирам в цялост, така че ГЕРБ няма как да се цепи". Това прилича на думите на краля Слънце - Луи XIV: Държавата - това съм аз. Но като че ли има и разлика – все пак Слънцето Борисов говори само за своята партия. Но това е само на пръв поглед. Защото щом на Бойко взеха държавата, той се нацупи и излезе от парламента.

Цялото му поведение е като за детска градина – бих ви, пък никой не ме поздрави и за това съм ви сърдит. Рационални аргументи, че това не е футболен мач, а политиката е изкуство на компромиса, при него не важат. Нищо, че Конституционният съд призна изборите за законни, но това не доведе до промяна в ината му. Впрочем, и поведението на част от протестиращите е като за детска градина. Искаме оставка веднага. Това ми напомня, когато дъщеря ми беше малка и искаше нещо веднага. Но не можеше да произнася думата "веднага", а излизаше "нага". Така и сега протестиращите искат "Оставка, нага". Тук също рационални аргументи от сорта на това какво следва, не важат. "Оставка, нага!". Нищо, че вместо БСП и ДПС ще получим ГЕРБ или вместо "Атака", например НФСБ и ТВ Скат, която създаде преди време медийния Сидеров.

Както казах, това че Бойко Борисов изглежда цял е само на пръв поглед. Защото една от яките основи на парламентарното му и партийно господство И. Ф. излезе от едно тефтерче. И колкото и да твърди Б. Б., че нищо не знаел, този номер не минава. Той и по-рано сменяше министри като носни кърпички, на които хвърляше вината за едно или друго. Само че сега разпадът е необратим. Вероятно ще има още тефтерчета или поне документи, които ще дадат отговори на различни нелицеприятни, да не кажа криминални действия от тоталитарното управление на ГЕРБ. Близки съмишленици на Борисов като Миро Найденов или Емо Ротманса обърнаха палачинката, прокуратурата е възможно да разследва разговорите на Борисов за покойния Мишо Бирата, на най-близкия му човек Цветанов се очаква ново обвинение. И не се знае в кой момент може да реши да се разприказва…

Не са прекрасни нещата и около парламентарната им група. Това, че Бойко се разсърди и не го свърта в парламента, който винаги е игнорирал, е разбираемо. Но това е и подигравка с хората, които все пак са му повярвали и са гласували за него за точно определени неща, които трябва да се свършат в Народното събрание. И които сега се вършат, но без него. И ако имаш нещо да възразиш – там е мястото да го направиш, а не по една или друга телевизия или на пресконференция в централата на своята партия. И не може твоето условие да се върнеш да е непременно да се гледа Изборният кодекс, колкото и благовидно да представя това му искане президентът Плевнелиев. Като едва ли не ръка протегната за съгласие, която не се приема.

В парламента няма благоволение, има задължение. Изборът те задължава да си на работното си място и да отстояваш това, за което са те пратили избирателите ти там. Независимо като управляваща партия, или като опозиция. Защото едва след това ще имаш правото да кажеш – ето аз ви предупреждавах и настоявах, но вие не се вслушахте и се случи това или онова. Това е същото като, когато не гласуваш, нямаш право да търсиш отговорност от тези, които са избрани. Освен това, върху Изборния кодекс се работи. И ако ти наистина държиш на него, трябва да участваш, а не след това само да влезеш в залата за да кажеш: Не съм съгласен.

Мирослав Найденов беше казал неотдавна, че поне 10 души от ПГ на ГЕРБ са готови да се отцепят и да създадат нова група. И това не е чудно. От една страна като политическо решение, от друга като прагматично. Защото освен една малка върхушка в ГЕРБ, повечето от останалите от групата - т. нар. "машина за гласуване" не са заможни бизнесмени, а хора, които макар и депутати, разчитат на едната заплата. А когато не се влиза в зала, би трябвало тези народни представители да не получават и заплата или поне по-голямата част от нея. И нищо чудно, дори един такъв прагматичен фактор да изиграе роля за нормалното функциониране на парламента.

Обратното, незабавна оставка, освен служебно правителство под егидата на Плевнелиев (разбирай Борисов, колкото и президентът да твърди за себе си в трето лице, че е еманципиран), ще върне и сегашната конфигурация във влошен вариант. И по-важното е, че ще замрази процесите, които се развиват в ГЕРБ – едно сборище без идеология, основано само на властови и материален интерес. И когато тези лостове изчезнат, спойката се загубва и центробежните сили ще я разкъсат, колкото и Борисов да изглежда цял.

ГЕРБ се разпада, не му пречете. Разбирам протестиращите, те искат да изживеят една емоция, която нашето поколение изживя през 1989 година и през 1997, когато се сменяше системата. А тя наистина си сменяше, въпреки, че сега се твърди от някои обратното. Именно през 1997 бяха начертани приоритетите, които стабилизираха финансовата система и очертаха европейското бъдеще на България. Не може да се прави аналогия между сегашните протести и от онези години. Тогава имаше ясна политическа сила с ясни лидери и ясна програма. Които, колкото и след това да бяха ругани, извършиха истинският преход. Може сега някой да не е доволен, но това са точно онези олигарси, които успяха в мътните води на разбъркването на пластовете да завладеят позиции и капитали, от които всички страдаме. А те продължават да търсят нов хаос.

Протестът свърши своята работа. Той отстрани едно глупаво решение, една политическа грешка и показа, че обществото вече не може да бъде приспивано и да стои безразлично. Но протестът в този си вид трябва да спре. Иначе той ще загуби не само силата си, но и потенциала си за бъдещи действия. Ще се превърне в атрибут, политическа и туристическа атракция без реално съдържание. Ще настрои и хората срещу себе си, след необоснованите и всекидневни блокирания на кръстовища. Нещо като онази сирена пред парламента, която ако засвири наистина, никой няма да й обърне внимание. Нещо като лъжливото овчарче. Нека да има и предсрочни избори. Но когато има и наистина реална алтернатива, а не както е в момента. Колкото и да настояват за това незнайно защо няколкото невлезли партии в парламента от десния спектър.

Както пише в Еклесиаст: Има време за всяко нещо, И срок за всяка работа под небето: Време за раждане, и време за умиране; Време за насаждане, и време за изкореняване насаденото; Време за убиване, и време за изцеляване; Време за събаряне, и време за градене; Време за плачене, и време за смеене; Време за жалеене, и време за ликуване; Време за разхвърляне камъни, и време за събиране камъни; Време за прегръщане, и време за въздържане от прегръщането; Време за търсене, и време за изгубване; Време за пазене, и време за хвърляне; Време за раздиране, и време за шиене; Време за мълчание, и време за говорене; Време за обичане, и време за мразене; Време за война, и време за мир.

Сега е време за размисъл и за съзряване. Да не забравяме и че все още не са минали 40-те години, в които Мойсей води народа си сред пустинята, за да умре и последният, който помни робството. И когато и той самият не пристъпва в Обетованата земя. Това не значи, че безропотно трябва да вървим, лутайки се в пустинята през цялото това време, но трябва да имаме търпението да го изчакаме активно да се случи.

Както беше казано в онази известна Тибетска молитва: Боже, дай ми сили да понеса това, което не мога да променя; Дай ми решителност да променя това, което мога да променя; Дай ми мъдрост да различа това, което мога да променя, от това, което не мога да променя. Иначе се връщаме в социализма, когато искахме да прескачаме етапи. В историята това не е възможно. И не е вярно, че българите сме "забавена нация", както твърдеше един известен писател. Просто всяко нещо трябва да узрее, за да се случи. Защото има и друга мъдрост: "Бързай, бавно".

Иначе и рубриката "Без филтър" спира за няколко месеца през лятото. Това не е отпуска, а начин и ние да премислим нещата. Защото ще дойде пак време и за действие. А на всички протестиращи и контрапротестиращи искам да кажа – протестът ви е един – за по-справедливо общество. Всички го искаме. И когато вървим от площад "Независимост" към СУ, а не обратното, не значи, че сме против. Просто разбиранията ни за начина да се достигне до целите е различен. Нека, обаче да ценим всяко мнение. Няма "червени боклуци" и "сини бабички". Всички искаме прозрачност, свобода и достойнство.





















БГНЕС

Прочети цялата новина

Свързани новини: